Физик предлага различна теория за интелекта

Едно единствено уравнение, основано на законите на физиката, предлага нова гледна точка спрямо интелекта и дава стимул за нови идеи в различни сфери, от финансите до роботиката, пише Live Science.

Александър Виснер-Грос, физик от Харвардския университет, разработва уравнение, което според него описва много аспекти от поведението на интелигентните същества, например употребата на инструменти.

Интелигентното поведение произлиза от импулса за контролиране на бъдещите събития в заобикалящата среда, твърди накратко разработената от него теория.

Става дума за математическа взаимовръзка, която може “спонтанно да произведе невероятно сложни начини на поведение, свързани с човешката ‘познавателна ниша’ – включително употребата на инструменти и социалното взаимодействие – в прости физични системи,” пишат авторите на изследването в сп. Physical Review Letters.

“Това е провокативен труд,” пише Саймън ДеДио, изследовател от института на Санта Фе, който изучава биологичните и социални системи. “Не е обикновената точна наука.”

Виснер-Грос твърди, че изследването е “много амбициозно” и е вдъхновено от съвременното развитие в множество области на науката.

В основата на изследването е термодинамиката – теорията за това как топлинната енергия в една система се променя с времето. Едно от основните понятия във физиката е ентропията – тенденцията с времето системите да се развиват към състояние на по-слаба организираност. Системата се стреми към термодинамичното равновесие – най-простото състояние, при което движението на частиците е хаотично. Вторият закон на термодинамиката гласи, че във всяка затворена система ентропията нараства, докато не достигне състояние на равновесие. Едно огледало може да се пръсне на много парчета, но купчината парчета няма да се подреди, за да образува огледало.Според новото изследване ентропията е директно свързана с интелигентното поведение.

“Това всъщност е опит да се опише интелектът като термодинамичен процес”, посочва Виснер-Грос.

Учените разработват софтуерна машина, наречена Entropica, и й дават модели на ситуации, в които тя трябва да демонстрира поведение, наподобяващо това на интелигентните същества. Много от упражненията са направени по модела на тестовете за познавателни способности при животните.

Например на машината се предлага ситуация, в която има един инструмент, за да извади друг предмет от контейнер; или количка, в която трябва да балансира пръчка. Управлявана само от принципите на термодинамиката, машината демонстрира поведение подобно на това, което биха направили хората или животните в същата ситуация – като в нито една от ситуациите не й е била зададена специфична цел.

“На практика тя сама определя каква е целта й, обяснява Виснер-Грос. “Този изкуствен интелект не изисква точно определяне на цел – за разлика от всеки друг.”

Интелигентното поведение на Entropica произтича от “физичния процес при който стремежът е да бъдат задържани максимален брой различни бъдещи истории,” твърди ученият. Бъдещите истории представляват пълният набор възможности за бъдещо развитие, които са налични за една система в даден момент.

Централно понятие в изследването е това, което физикът нарича “каузални ентропийни сили”.

Те мотивират интелигентното поведение. Например: при задачата с балансирането на пръчка в количка, ако пръчката падне, броят на оставащите бъдещи развития драстично намалява. Задържането й запазва всички бъдещи истории, които могат да се развият от това състояние – включително и тази, в която пръчката пада.

“Вселената съществува в настоящото състояние, което има в момента. Може да се развие в множество различни посоки. Аз предлагам тезата, че интелектът е процес, който се стреми да задържи бъдещите истории”, казва Виснер-Грос.

Саймън ДеДио смята, че би било интересно изследването да се приложи към Wikipedia като система, за да се види дали тя демонстрира описаните начини на поведение. Според него работата на Виснер-Грос и колегите му “изглежда автентичен и искрен опит да се преборят наистина големи въпроси.”

Виснер-Грос смята, че теорията му подкрепя тезата, свързваща произхода на интелекта с естествения подбор и Дарвиновата еволюция: че природните закони са достатъчни, за да бъде обяснен интелектът.

“Гледаме на това като голяма обединена теория на интелигентността”, казва той. “Знам, че това навярно звучи като невъзможна амбиция, но то обединява много тенденции в множество сфери, от космологията до компютърните науки и поведението на животните, и ги свързва в красива термодинамична картина.”