RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
На 14 февруари съвпадат четири празника. Това са: църковният празник – Успението на Свети Кирил Славянобългарски, Свети Трифон Зарезан по стар стил, честван като Ден на лозаря, Ден на археолога и Свети Валентин.
Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Българската традиция повелява рано сутринта стопанката замесва хляб, който украсява с моделирани от тестото лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. Той отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите, а после мъжете си устройват веселби.
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успение на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището “философ” и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер.Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата “Свети Климент Римски”” в мраморен саркофаг по нареждане на тогавашния папа Адриан II и по-късно обявен за Светия.
14 февруари е дата, на която празнуват и археолозите. Предмет на археологията са преди всичко човекът и предметите, оставени от многобройни цивилизации и култури, живели в различни епохи на Земята. За първи път Денят на археолога е честван през 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).На този ден всяка година по традиция в Националния археологически институт се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.
Археологията (от гръцки αρχαίος – древен и λόγος – слово) е наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки от многобройни цивилизации и култури, живели в различни епохи на Земята – от времето на появата на първите каменни инструменти отпреди 2,5 милиона години до най-новата епоха.
Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през XIV век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
