Вие сте тук: Начало » Актуално » Решения на Министерския съвет

        Решения на Министерския съвет

        ministerski-syvetРешения на Министерския съвет:

        Правителството предлага флотилен адмирал Мален Чубенков да бъде освободен от длъжности от военна служба

        Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да освободи флотилен адмирал Мален Чубенков от длъжността „Командир на флотилия бойни и спомагателни кораби“ и от военна служба, считано от 06.02.2020 година, поради навършване на пределната възраст за притежаваното звание.

        Одобрени са годишните разчети на сметката за средствата от ЕС на ДФ „Земеделие”за 2020 г.

        Министерският съвет на Република България прие решение за утвърждаване на годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ за 2020 г. Планирани са общо 2 898,8 млн. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство. От тях 2 633,1 млн. лева са за сметка на ЕС и 265,7 млн. лева са от националния бюджет.

        За развитие на селските райони са предвидени 843,5 млн. лв. Основно плащанията ще се насочени по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 ЛИДЕР.

        По линия на директните плащания от ПРСР са заложени 298,9 млн. лв., които ще обхващат направленията агроекология и климат, биологично земеделие и Натура 2000.

        По схемата за единно плащане на площ, както и за обвързани с производството плащания за животни, плодове, зеленчуци и други са определени 1 567,4 млн. лв.

        По Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. са разчетени 61 млн. лв.

        За пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, преструктуриране на лозовите масиви, промоционални програми и други схеми са предвидени 128 млн. лв.

        Правителството се разпореди с имоти

        Министерският съвет прие решение за учредяване на безсрочно ограничено вещно право – сервитут, върху част от поземлен имот – публична държавна собственост. Имотът се намира в гр. Монтана, с начин на трайно ползване: водостопанско, хидромелиоративно съоръжение, както и изградена върху имота предпазна дига на корекцията на река Огоста. Сервитутът се учредява за право на прокарване на водопровод, необходим за реализирането на „Комплексен проект за инвестиционна инициатива – създаване на рибно стопанство за пъстърва“. Съгласно Закона за държавната собственост, за имоти – публична държавна собственост може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

        Съгласно друго правителствено решение имоти – публична държавна собственост, се обявяват за имоти – частна държавна собственост. Имотите са с предоставени права за управление на Министерство на отбраната и с отпаднала необходимост за ведомството и Българската армия. Като имоти – частна държавна собственост, с тях могат да се извършват разпоредителни действия, съгласно Закона за държавна собственост и Правилника за прилагане на Закона. Обектите със сменен статут представляват четири поземлени имота и се намират в рамките на общините Бойчиновци, Шумен и Поморие.

        За публична държавна собственост е обявен имот – частна държавна собственост, който се управлява от Висшия съдебен съвет. Имотът се намира на бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 33, кв. „Възраждане“ в град Стара Загора. Той представлява терен с площ 4040 кв. м, върху който е изградена Съдебната палата в града. Сградата е публична държавна собственост, което налага преобразуването на терена също в публична държавна собственост.

        Министерският съвет предоставя на Българската телеграфна агенция управлението върху част от имот – публична държавна собственост за срок от пет години. Тя представлява едноетажна административна сграда над мазе със застроена площ 70 кв. м на ул. „Димитър Добрович“ № 3 в гр. Сливен и подходяща за реализиране дейността на Агенцията. Към момента частта от имота е в управление на областния управител на Сливен.

        Светослав Глосов вече няма да е почетен консул на Кралство Мароко

        Правителството прие решение за прекратяване на функциите на Светослав Глосов като почетен консул на Кралство Мароко в област Пловдив по искане на мароканската страна.

        Решението се прие в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения и националната нормативна уредба.

        За ратификация е предложен договорът с Казахстан за трансфер на осъдени лица

        Министерският съвет одобри Договора за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Казахстан и предлага на Народното събрание да ратифицира документа.

        Договорът за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Казахстан е подписан по време на посещението на генералния прокурор на Казахстан в София на 13 май 2019 г. Сключването на Договора е обусловено от разбирането, че за постигане целите на наказанието е необходимо да се даде възможност лицата, осъдени на лишаване от свобода, да изтърпяват наказанието в държавата им по произход, като по този начин се постига по-ефективно превъзпитание и социална рехабилитация на лишените от свобода.

        Договорът посочва централните органи, условията и процедурите по трансфера, включително необходимите документи, съгласията на осъдилата и изпълняващата държава, както и на осъденото лице, отказа от трансфер, въпросите за изпълнението на наказанието в изпълняващата държава, амнистията, помилването, както и въпроси относно действието на договора.

        Предложеният от Министерския съвет за ратификация Договор съответства на международните стандарти в областта на трансфера на осъдени лица.

        Одобрен е годишният доклад за дейността на СЕВ

        Министерският съвет прие Годишен доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси (СЕВ) през 2019 г. Докладът съдържа информация за взетите от СЕВ решения и за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, през 2019 г.

        През изминалата година СЕВ проведе общо тридесет и осем редовни заседания и девет процедури за неприсъствено вземане на решения, по време на които прие общо 474 решения.

        През 2019 г. високият интензитет на работата в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС се запази, като хоризонталният характер на темите и досиетата налагаше високо ниво на координация и предварителна съгласуваност.

        През отчетния период бяха разпределени по работни групи и ведомства отговорностите за прилагането и при необходимост, приемането на законодателни и/или административни мерки за прилагането на 863 регламента и 781 решения, както и на отговорностите за въвеждането на 65 директиви, публикувани в Официалния вестник на ЕС в периода 1 декември 2018 г. – 30 ноември 2019 г.

        С цел гарантиране на добрата междуинституционална координация и сътрудничество СЕВ продължи да прилага допълнителни мерки за мониторинг на участието на Република България в процеса на вземане на решения и на изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на страната в ЕС. В резултат и през 2019 г. координационният механизъм по въпросите на ЕС в България запази своята основна роля както за изготвянето на единни и съгласувани национални позиции и тяхното последователно отстояване в ЕС, така и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.

        Публикувайки информация на Facebook страницата на координационния механизъм по въпросите на ЕС относно взетите решения на СЕВ, както и по актуални теми от дневния ред на ЕС, се осигуряваше публичност и прозрачност в работата, като през отчетния период са публикувани 95 съобщения.

        Одобрена е българската позиция за предстоящото неформално заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

        Министерският съвет одобри българската позиция за участие в неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз, част „Научни изследвания“, което ще се проведе на 3 – 4 февруари в Загреб, Хърватия. Ще се дискутира темата за новата визия за Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и обмена на знания в ЕС.

        По време на дискусиите относно отворения пазар за учени и бъдещите приоритети на ЕНП, България ще изрази позиция, че общите действия на държавите членки и на ЕС не следва да бъдат ограничени единствено до научните изследвания. България ще посочи като приоритет на ЕНП да бъде научноизследователската и развойна дейност, фокусирана върху дигиталните умения, отворената наука и предприемачеството. Целта е да се оптимизират ползите от научноизследователското сътрудничество за стимулиране на икономическия растеж и благоденствие. Страната ни ще обърне и специално внимание на подкрепата за младите изследователи.

        ЕНП е създадено преди 20 години с цел постигане на единно обединено научноизследователско пространство, отворено за света и базирано на вътрешния пазар, позволяващо свободно движение на изследователи, научни знания и технологии.

        Одобрен е годишен отчет за изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче

        Правителството одобри Годишен отчет за 2018 г. относно изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче в защитена местност „Блатото“, в землището на с. Палаузово, област Ямбол. Концесията се предоставя за 20 години, с гратисен период, през който не се дължи годишно плащане за 10 години.

        В доклада е отчетено изпълнението на концесионния договор и извършените проверки на място. Анализът за отчетения период показва, че се изпълняват условията на концесията.

        Изменя се концесионният договор за морски плаж „Слънчев ден”

        Министерският съвет взе решение да измени договора за концесия за морски плаж „Слънчев ден”, община Варна, област Варна, с което се цели продължаване на договора с правоприемника на досегашния концесионер.

        Процедурата е наложена предвид извършеното преобразуване на дружеството – концесионер, което промени правната си форма. В този случай се създаде ново дружество, явяващо се правоприемник на старото.

        Именно поради факта, че правата и задълженията на концесионера по договора са преминали изцяло върху новоучреденото дружество, Министерският съвет намира за напълно оправдано продължаването на концесията.

        По този начин, обезпечаването на задължителните дейности по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес, ще бъде продължено.

        Правителството одобри бюджетната процедура за 2021 г.

        Министерският съвет прие Решение за бюджетната процедура за 2021 г. в срока, определен от Закона за публичните финанси. С Решението се създава необходимата организация и координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетно планиране и съставяне на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и на проекта на държавния бюджет за 2021 година.

        В решението са включени етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията към разпоредителите с бюджет по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и на проекта на държавния бюджет за 2021 година. Определена е базата за разработване и актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. и за съставяне на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година.

        Продължава разширяването на обхвата на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет, като е включена и Сметната палата. Програмен формат на бюджет за 2021 г. ще прилагат всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на съдебната власт. Това е поредният инструмент на правителството за повишаване на качеството на управление на публичните финанси, подобряване процесите на планиране и изготвяне на проектобюджетите на бюджетните организации, повишаване на прозрачността и отчетността на бюджетните системи.

        Бюджетната процедура е съобразена със сроковете по прилагането на механизмите и мерките, заложени в основните етапи на Европейския семестър за координация на икономическите политики през 2020 г. с цел по-тясна координация и управление на икономическите политики в Европейския съюз, укрепване на икономическото управление и осъществяване на наблюдение на макроикономическите дисбаланси.

        Спазването на процедурата създава условия за прозрачност и е елемент на доброто управление на публичните финанси. Тя обхваща всички бюджетни организации и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

        Министерският съвет утвърди годишните разчети на сметката за средствата от ЕС на Националния фонд за 2020 г.

        Правителството утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2020 г. С решението се осигурява финансов ресурс за ефективно и ефикасно изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на ЕС и други инструменти за финансова помощ.

        Решението се приема в изпълнение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и с него се гарантира прозрачността при разходването на публични средства.

        Приет е проект на нов закон за по-строг контрол по агрохранителната верига

        Правителството прие проект на нов Закон за управление на агрохранителната верига. Целта е да се гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Чрез новия закон ще се премахнат различията в регулаторната уредба, създаваща административни тежести на бизнеса, включително и регистрационните режими.

        Законопроектът установява единна законодателна рамка, която регламентира конкретно компетентните органи, които провеждат политиката в тази област, органите, които осъществяват официалния контрол върху елементите на агрохранителната верига и органът, извършващ оценката на риска по агрохранителната верига.

        Включени са мерките, предприемани при кризи и извънредни ситуации по агрохранителната верига и финансирането на дейности, свързани с официалния контрол по агрохранителната верига.

        Необходимостта от създаването на този нормативен акт се обуславя от факта, че към момента отделните елементи на агрохранителната верига са регламентирани поотделно в няколко закона.

        Правителството прие изменения в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели

        Правителството прие Решение, с което одобрява проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.

        Приемането на законопроекта ще доведе до повишаване качеството на административното обслужване в областта на регистрацията на патентите, полезните модели и сертификатите за допълнителна закрила. Ще се постигне яснота, предвидимост в действията на администрацията, прозрачност и повишаване качеството и бързината на предоставяне на услугите от Патентното ведомство, така че и физическите лица, които не са специалисти ефективно да упражняват сами правата си.

        Кръгът на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство се разширява и се въвеждат имуществена отговорност и задължителна застраховка „професионална отговорност“ за лицата, упражняващи дейност по представителство по индустриална собственост, за покриване на вредите, които могат да настъпят вследствие на тяхната професионална дейност.

        В резултат от промените се очаква подобряване на условията за извършване на бизнес, намаляване на административната тежест и увеличаване на заявителската активност от страна на бизнеса като страната ни ще е напълно готова да прилага правото на ЕС, действащо в областта, регламентирана от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.

        Одобрени са промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

        Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Предлаганите промени в закона имат за цел намаляване и преодоляване на некомплекта на длъжностите за военнослужещи от въоръжените сили и създаване на по-добри условия за развитие на старшите офицерите, заемащи академични длъжности.

        Предлага се увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба /по чл. 160, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ/ за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, а за длъжностите, за които се изисква хабилитация /по чл. 160, ал. 3 от ЗОВСРБ/и не са упражнили правото си на пенсия – с пет години.

        Предвижда се възможност за увеличаване на пределната възраст до три години на военнослужещите, упражнили право на пенсия, които са нужни на въоръжените сили, по решение на министъра на отбраната, съответно след предложение по команден ред.

        В законопроекта е заложено също регламентиране на възрастта за приемане на военна служба на 40 години за всички категории военнослужещи.

        Въвежда се също мандат за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), които са заемали длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на предложената им равна или по-висока длъжност (в същото или по-високо длъжностно ниво) за срок една година.

        Прецизира се и разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване относно вида на правоотношението на директора на Служба „Военна информация“, когато длъжността „директор на Службата“ се заема от цивилен служител, съответно изрично се регламентира, че когато длъжността е определена за военнослужещ с висше военно звание, той е офицер от висшия команден състав на въоръжените сили по смисъла на чл. 136 от ЗОВСРБ.

        Актуализирано е Споразумението за партньорство съобразно изменения от 2019 г. в оперативните програми

        Правителството одобри актуализация на Споразумението за партньорство и на финансовото разпределение на средствата от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд по тематични цели и по оперативни програми.

        Измененията произтичат от одобрени през 2019 г. промени в Оперативни програми „Околна среда“, и „Транспорт и транспортна инфраструктура“, Програмата за морско дело и рибарство и Програма за развитие на селските райони. Чрез тях се осигурява ефективното използване на наличния ресурс за постигане на европейските цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

        Правителството прие законодателната и оперативната си програма за първата половина на 2020 година

        Министерският съвет прие законодателната и оперативната си програма за периода 1 януари – 30 юни 2020 г. Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието.

        Законодателната и оперативната програма дават информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от прилагането й, цели, мотиви за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане.

        Двете програми дават възможност за повишаване на прозрачността на процеса по изготвяне и приемане на нормативните актове и създават условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмите.

        Законодателната програма предвижда да бъдат разгледани общо 17 предложения за законопроекти, като за 3 предложения за нови закони ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието. Включването на проекти на актове в оперативната програма се осъществява след извършена частична предварителна оценка на въздействието. Оперативната програма предвижда да бъдат разгледани 22 проекта на нормативни актове от компетентността на Министерския съвет.

        Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, двете програми ще бъдат публикувани заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

        Над 1.8 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2020 г.

        Приходи в размер на 1.829 млрд. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система” през 2020 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. Близо 48% от тях (880 млн. лв.) се очаква да бъдат от продажба на квоти въглеродни емисии.

        Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута й на обществен доставчик според Закона за енергетиката. Предвидено е също така от приходите, събрани във фонда, да бъдат предоставяни премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на обекти с обща инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници.

        Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват приходите от продажба на квоти емисии парникови газове, както и от цена „задължение към обществото”.

        Горе