БСП печели 19,4%, ако евроизборите бяха днес

Ако изборите за Европейски парламент се провеждаха през януари, БСП щеше да спечели 19,4%, а ГЕРБ – 19%. “България без цензура” на Николай Бареков, ВМРО и ЗНС са на трета позиция с 5,5%. Реформаторският блок и ДПС са по-надолу в класацията с по 4%. Това сочат данните от изследване на Обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., направено от Института за модерна политика /ИМП/. Проучването е проведено в периода 24-31 януари 2014 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място.

63% от респондентите декларират готовност да отидат до урните, ако изборите за Народно събрание се провеждаха към момента на проучването. Близо 1/3 (28,9%) от анкетираните заявяват твърдо намерение да не гласуват, а 8,1% заявяват, че все още не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването, ще има съвсем лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 20,5%, а за ГЕРБ – 19,8%.

На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание отново да се потвърди оценката на Института, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на “позиционна война”, отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство, към момента на проучването, се регистрира за три формации – публично обявеният политически съюз на партията “България без цензура” с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6%, “Реформаторски блок” – 4,5%, както и ДПС – с 4,3%.

Отново, както и в декемврийското проучване на ИМП, се регистрират близки стойности на подкрепата за двете националистически партии – “Атака” с 1,6% и НФСБ – с 1,5%. Преизчислени към декларираната избирателна активност тези резултати показват, че двете формации биха останали “под чертата”, ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването.

Едва от 7,2% от респондентите са оценили положително работата на Народното събрание. Повече от половината – 58,4% са дали отрицателна оценка. 24,1%, определят оценката си като “нито положителна, нито отрицателна”. Всеки десети (10,2%) заявява, че не може да прецени как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи, пишат ИМП.

Едва 16,7% е доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски, а към президента Росен Плевнелиев – 16,5%, сочи още изследването. /КРОСС/