Велика събота е

Днес православната църква отбелязва Велика събота. Това е последният ден от Страстната седмица, в който църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Това е последният ден от Страстната седмица, е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на “живота на света” в смъртта.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.

Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.

В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Исуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.

Велика събота в православната традиция е Денят на очакването, в който скръбта се превръща в радост. Тази сутрин е и последната служба от Великия пост.

Днес е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Посещават се гробовете на починалите близки, преливат се и се прекадяват. Раздават се боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Месят се и се пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

Довечера от 23.30 часа с литийно шествие духовници и богомолците ще излязат от храмовете, за да посрещат Възкресение Христово.