“Всичко, което е на повече от 20 км от морето е провинция”

 

Черноморска макрорегионална стратегия на ЕС – път за развитие на Югоизточна Европа бе дискусията, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и със съдействието на сдружението „Черноморски институт” –Бургас

На откриването на дискусията с модератор д-р Пеньо Костадинов, към форума се обърна проф. д-р Галя Христозова – ректор на Бургаския свободен университет /БСУ/ с приветствие към присъстващите фразата: „Всичко, което е далече от морето, е провинция“, превърнала се в крилатия израз на Хемингуей.

Пред групата на Прогресивния алианс на социалистите & демократите на тема: „Макрорегионалните стратегии в ЕС – инструмент за сътрудничество и развитие” говори Георги Пирински – член на Европейския парламент. Макрорегионалната стратегия представлява интегрирана рамка, одобрена от Европейския съвет, чието предназначение е да се търсят решения на общите предизвикателства в даден географски регион, където са разположени както държави членки, така и трети държави,изтъкна Пирински. Целта е да се укрепи сътрудничеството с оглед да се постигне икономическо, социално и териториално сближаване. За постигането на целите, заложени в макрорегионалните стратегии съществува възможност за целево подпомагане от Европейските структрни и инвестиционни фондове.
На този етап в ЕС са приети четири макрорегионални стратегии. През октомври 2009 Европейският съвет одобри стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, през юни 2011 – стратегията на ЕС за региона на река Дунав, през октомври 2014 г. беше одобрена стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море, а през 2015 и стратегия за Аплийския регион

По темата „Проблеми и перспективи за развитие на Черноморския регион” говори доц. д-р Маруся Любчева.Страната ни  е една от 25 морски държави на ЕС, от 6 чисто черноморски и от 10 от разширения Черноморски регион, но все още нямаме морска стратегия, изтъкна Любчева. Това е затворен басейн, затова всички страни около този басейн трябва да имат определени инициативи, но и да са обединени в тях. Има инициатива за черноморско взаимодействие, която трябваше до доведе до развитие на Европейска черноморска стратегия. Но очевидно, че инициативите не са достатъчни. За това се забавя и стратегията. Процесът между ЕС и черноморските страни е двустранен. Тази зона може да бъде експлоатирана за икономически и син растеж – да използваме ресурсите на моретата. А ресурсите на Черно море са изключително много, за съжаление ние в България не обръщаме достатъчно внимание на това. Например, обезсоляването на водата, която става все по-изчерпаем ресурс, е много важно бъдеще за страните около Черноморския басейн, но разбира се, те трябва да действат заедно, за да не се нарушават биоразнообразието и екосистемите. Всяка страна по крайбрежието зависи от всяка друга, ние сме взаимно свързани чрез морето.

“Син растеж” е дългосрочна стратегия на Европейската комисия в подкрепа на растежа в морския сектор като цяло. Нейната цел е да се справи с предизвикателствата (икономически, екологични и социални), засягащи всички сектори на морската икономика; да изтъкне синергиите между секторните политики; да проучи взаимодействията между различните дейности и тяхното потенциално въздействие върху морската околна среда и морското биоразнообразие; да открие дейности с висок потенциал за растеж в дългосрочен план и да ги подкрепи, като премахне административните бариери пред растежа, насърчава инвестициите в изследвания и иновации, стимулира придобиването на умения чрез образование и обучение. Синият растеж е насочен към съществуващи, нововъзникващи и потенциални дейности като морски транспорт на къси разстояния, крайбрежен туризъм, офшорна вятърна енергия, обезсоляване, използване на морските ресурси във фармацевтичната и козметичната индустрия.                                                                                                                                                                                                                    Изпълнителният директор на „Организация за Черноморско икономическо сътрудничество” /ОЧИС/”  Николас Емирзас също се включи в дискусията.   ОЧИС – Organization for Black Sea Economic Cooperation (BSEC), е международна регионална икономическа организация на страните от разширения Черноморски регион. Възниква на базата на подетата през 1992 от Р. Турция инициатива за икономическо сътрудничество между черноморските страни. Идеята, че силно икономическо сътрудничество между страните от разширения Черноморски регион ще допринесе за мира и стабилността в региона, е основополагащата философия при създаването на ОЧИС. През 1998 г., с приемането на Хартата в Ялта, ЧИС официално се трансформира от инициатива в Организация за регионално сътрудничество.  ОЧИС е учредена на 1 май 1999 , включва 12 страни членки /Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Украйна/ и е със седалище Истанбул /Турция/.                                                    Има четири специализирани органа – Парламентарна асамблея (ПАЧИС), Бизнес съвет, Черноморска банка за търговия и развитие (ЧБТР) и Международен център за черноморски изследвания (МЦЧИ), които обхващат съответните аспекти на сътрудничество – парламентарен, бизнес, финансов и научно-изследователски.
Страните-членки на ОЧИС, които се различават помежду си по отношение на степента им на развитие, на размера и населението, обхващат територия от приблизително 20 млн. кв. км с 350 млн. население.  Форумът  за сътрудничество в широк мащаб, също има така ценен потенциал за косвен принос към процеса на политическо сближаване в региона, посредством осигуряване на възможности за взаимодействие между страните. Срещите дават възможност за сближаване, събирайки представители на държави, някои от които дори нямат установени дипломатически отношения.

Председателят на Института за регионални стратегии – Бургас Павел Маринов говори на тема   „Европейският коридор №8 – връзка между макрорегионите на Европа”                                                     Европейският коридор №8 е планиран, но нереализиран проект повече 10 години в застой. България, Македония и Албания  търсят средства от ЕК за допълнително финансиране за доизграждане на пътните и железопътни линии по паневропейски транспортен коридор №8,  свързва Черно море с Адриатическо море. Транспортен коридор №8 е стратегически и ще свързва всички пътища, железопътни линии, пристанища и летища от Черно море до Адриатическо.
Строителството на жп линия между България и Македония попада в транспортната мрежа на Балканите. От македонска страна вече тече строителството от Куманово до Беляковци, а до българската граница трябва да стигне до 2017. От наша страна обаче, няма започнато строителство. Заложено е изграждане на жп отсечката от Радомир до Гюешево до 2020 г.
По план столиците София и Скопие ще бъдат свързани едва през 2022. Албанската страна разчита, че строителството на пътищата ще доведе и до откриването на работни места в страната, където безработицата е осезаема.
Италия е една от страните, която икономически печели от този коридор. Реализирането на транспортния коридор №8 ще осигури най-преките връзки от Южна Европа и Средиземноморието през Балканите към Кавказ и Далечния Изток.
Коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Македония и България. Наред с коридори № 4, 7 и 9, е един от общо четирите, минаващи през територията на нашата страна.  Коридорът №8 е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута. Общата му дължина, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета, е между 1220 км и 1350 км. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната и над 55% от жп инфраструктурата на коридора са на българска територия

За възможностите пред трансграничното и транснационално сътрудничество в Черноморския регион чрез европейска и билотерална помощ говори по темата проф. д-р Милен Балтов – зам.ректор на Бургаския свободен университет.
Професорът разясни съществуващите програми за трансгранично и транснационално сътрудничество в региона, респективно от перспективата на Р.България: трансгранични с Румъния и Турция, трансрегионални за  Черноморския басейн /ЧМБ/. Стана дума за мерки и споразумения – за образователно сътрудничество, основно с Молдова и Украйна, за научно сътрудничество – с Украйна (в замразен вид), в рамките на Интеррег – с Румъния и за БолканМед – с Турция

По оперативна програма  „ЧМБ 2014-2020“ /ОПЧМБ/ стимулирането на бизнеса и предприемачеството в рамките на Черноморския басейн е  ресурс от  25,34 млн. евро

Териториалният обхват на ОПЧМБ включва :Румъния- Югоизточен регион, България- Североизточен регион, Югоизточен регион, Гърция- Централна Македония, Анадолска Македония и Тракия, Украйна – Одеса, Николаевск, Херсон, Запорожие, Донецк, Кримската република, Севастопол, Турция-области Истанбул, Текирдаа, Одрин, Лозенград, Коджаели, Сакария, Дюздже, Болу, Ялова, Зонгулдак, Карабюк, Бартън, Кастамону, Чанкъръ, Синоп, Самсун, Токат, Чорум, Амася, Трабзон, Орду, Гиресун, Ризе, Артвин, Гюмюшхане, Молдова,Грузия и Армения от цялата страна.

По вид  ОПЧМБ  включва: мерки „От хора за хора“ ,стимулиране на местните и регионални практики за добро управление, стимулиране на регионалната интеграция и координация, използването и развитието на адекватни информационни и комуникационни технологии, стимулиране на равенството между половете и възможностите за младежта.

Ефектът и ползите от ОПЧМБ  се проявяват в: засилване на трансграничните контакти в рамките на ЧМБ, форуми, неформални и формални контакти, партньорства, повишаване на знанията и уменията, включващи: обменът на опит и добри практики, иновации, изграждане на капацитет  и съвместни изследвания . Конкретните и видими резултати са  включващи: дребномащабни инвестиции, пилотни проекти, ИКТ инструменти.

В същото време концентрацията й в никакъв случай не е равномерна.В Индия 275 млн. души живеят с по-малко от 1.90 щ.д./ден, получила едва 4,8 млрд. щ.д. под формата на финансиране по програми.Това е равностойно на 17 щ.д. за беден човек от тази категория. Един Виетнам също получава 4,8 млрд. щ.д. понеже е по-малка по население страна и с по-малко бедно население.За беден човек от тази категория се получава помощ в размер от 1 658 щ.д.Измервани по този начин „най-облагодетелствани“ са Югоизточна Азия и Южна Америка

«Резервите» за България са : преформатиране на ОПЧМР,форматиране на билатерални програми – длъжни сме да предоставяме ресурс в размер на 0,26% от БВП,концентрация на билетерална помощ за 2-3 малки държави,комбиниране с и „копиране“ на други донорски програми

В обобщената дискусия бяха зададени конкретни въпроси /преобладаващи от пристигнали варненци/  по резолюции, засягат пряко Черноморския региона – за морските стратегии и синята икономика – основополагащи, пред които изчерпателно отговори от евродепутата Пирински.

Морето, припознават от Йоан Екзарх в Х век, казват събира всичко далечно. То дарява хора, разширяват географията с пътища, връзки, възможности за обмяна на материални и духовни ценности.Перифразирайки приветствието: всичко, което е на повече от 20 километра  от морето е провинция, би могло да се допусне.С изключение на /само/ пристигналите от Бургас, Варна и Несебър форумът в БСУ продължи повече от 3 часа.

               Но дали броят на присъстващите бе символичен?

Максим МОМЧИЛОВ