Голяма Задушница е, да си спомним за мъртвите

Днес е голямата Задушница преди Великия пост. В съботния ден срещу Неделя Месопустна /Месни заговезни/ всички българи извършват помен в памет на мъртвите – на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името “Задушница” показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем “Бог да прости покойните ми сродници” /и споменем имената им/, този, който приема, също да се помоли за него. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души”.

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

За една календарна година задушниците са 4 – съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата преди Архангеловден.