RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Изпълнителният директор на ИАРА Христо Панайотов прие представители на различни браншови организации, които изразиха недоволство по повод стартиралото производство по издаване на общ административен акт за въвеждане на забрана за улов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina в периода 1 май – 31 юли 2022 г.
Те изразиха мнение, че забраната не трябва да бъде налагана за конкретен период от време, а да бъде съобразена с температурата на морската вода, от която, според тях, пряко зависи началото на размножителния период на бялата пясъчна мида. Сред исканията им също е налагане на забрана на улов на бяла мида с размер по-малък от 2.5 см.
Панайотов и зам.-изпълнителният директор на ИАРА Николай Бойчев призоваха представителите на бранша да формулират своите предложения за промени в проекта в срока за обществено обсъждане.
„Вратата за дебати остава отворена. Много е важно диалогът между всички страни да продължи, мога да ви гарантирам, че всичко, което обсъдихме, ще бъде взето предвид“, коментира Панайотов, като пое ангажимент да запознае ръководството на Министерството на земеделието с поставените искания.
Тъй…
Черната мида се отглежда, като морска аквакултура. Експлоатацията на белите миди е от естествени популации, които обитават различен хабитат, и се изнасят за някой средиземноморски държави, докато при черните миди експортът е по-слаб.
Трябва да отбележа, че и двата вида – бяла и черна мида са важни по отношение на екологията на Черно море. Черните миди образуват големи струпвания и са естествен филтър на морето, белите миди пък обитават специфични хабитати, които са населени с други организми и проблемът при тяхното експлоатиране е, че при използването на драгиращи уреди за улов се унищожават и много от бентосните видове живеещи в същия хабитат. Именно затова е необходима регламентация при експлоатацията на белите миди, за опазване на местообитанията.
И двата вида миди са годни за консумация, като черната мида от акваферми е с добри хранителни качества, докато естествените дълбоководни популации от черна мида от 20 до 65 метра дълбочина обитават тинест седимент и са с влошени вкусови качества. В България има добре развита мари култура за черна мида и количествата за експорт идват именно от фермите. При бялата мида обаче нямаме развита аквакултура в България и количествата за експорт са от естествените обитания на вида. Тяхната експортна стойност е много висока, поради факта, че по Средиземноморието е голям деликатес и има традиции в консумирането им. За да не се стигне до изчерване на ресурса от тези видове и запазване на екологията на басейна трябва да се предприемат мерки за управление на експлоатацията на тези видове. В Турция например има дълъг период през годината, в които е забранен уловът на бели миди. Не трябва да се забравя обаче, че Турция имат много целеви видове, докато при нас са ограничени.
На место да прокламираме нашите си миди, които имат много по добри качества, на всичкото отгоре в друг коментар споменах, че за разлика от бялата мида, черната се използва и в медицината, и не само, а някои говорят само за пари! Когато се споменава Турция, трябва да имате предвид че те нямат Нашите условия, но се Прокламират в пъти повече, и съответно печелят повече!!!
Не искаме да развъждане черна мида, която пречиства морето, което Ние замърсяваме! Ако Ние не ценим това, което имаме, как очакваме други да го направят?
Те го правят, но ни се чудят на простотията.