Днес е големият християнски празник „Преображение Господне”

Най-старият православен храм, действащ  от 251 години по българското Черноморие „Св.Преображение Господне” в Поморие днес има храмов празник. Църквата, издигната на мястото на по-малък храм,съществувал от ІХ в., и разрушен през 1760г. представлява трикорабна масивна правоъгълна сграда с дъсчени тавани, изградена изцяло от камък с дървени пояси. Иконостасът е с дърворезба, използвани са разнообразни флорални мотиви. В него са поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през ХVІІ – ХVІІІ в., а някои от ХVІ в. Във втория апостолски ред има 33 малки икони. Под царската икона на Иисус Христос – в солея, се намира малко аязмо със светена вода, изворчето е наречено от християните “Сълзите на Христос”.

На 6 август светата църква чества явяването на Иисус Христос пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан. Това събитие се случило, за да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на Христовото страдание и да укрепя вярата им в Бог. Църквата установила отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството, за да ни напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.

В традицията на българите 6 август е популярен като Преображение Господне. Те превърнали този голям църковен празник в притча за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота, който винаги е бил подвластен на неговата особената езическа суеверност и необикновен респект към християнската религия. Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.

Молитва към божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и богатство.

На 6 август се откъсва първия салкъм грозде, носи се в църквата, където отецът го опява, прекадява и благославя. От първия салкъм грозде се дава на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязват с тържествен обяд, за който обикновено приготвят ястие от риба.