Европейската комисия с препоръки за икономическата политика на страните членки

Европейската комисия представи своите специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 2016 г., в които излага насоките за икономическата политика на страните членки за следващите 12—18 месеца. Насоките  поставят акцент върху приоритетни реформи за укрепване на възстановяването на икономиките на държавите членки чрез засилване на инвестициите, извършване на структурни реформи и прилагане на фискална отговорност.

Кристалина Георгиева, зам.-председателят на Европейската комисия с ресор “Бюджет и човешки ресурси” коментира препоръките за България: “Днес Комисията дава насоки на България какво да промени, за да изгради атрактивна бизнес среда и да привлече повече инвестиции за по-силна икономика, повече доходи и по-добър живот за хората.

Преди всичко Комисията напомня, че у нас липсва доверие в основни обществени институции – най-вече съдебната система, и е време това да се промени. Реформата на публичната администрация се бави. Корупцията продължава да бъде често явление, което властите все още не успяват да изкоренят.

Тези фактори подкопават доверието в държавата и отблъскват потенциални инвеститори. Нужни са решителни действия за промяна.

За да помогне на бизнеса, страната трябва да се съсредоточи повече върху реформите, които ще облекчат административната тежест върху него. Компаниите трябва да могат не само по-лесно да започват нови дейности, но и бързо и безпроблемно да излизат от тях. Това е препоръка, която България получава не за първи път. В много други страни евентуален фалит е част от трупането на опит в бизнеса и възможност за ново начало. У нас той често означава край на предприемаческите амбиции. Една от причините са тежките и тромави процедури, през които един предприемач трябва да премине, за да приключи неуспешен проект. Според популярна годишна класация на Световната банка, която Комисията също използва за своите анализи, България е на 48-ма позиция по условия за излизане от даден бизнес, при 8-мо място за Португалия и 12-то за Словения.

Системата за обществени поръчки в България също трябва да стане по-ефективна. Електронната система за обществени поръчки засега дава само частични резултати. Недостатъците – липса на административен капацитет и слаби механизми за контрол, пречат на успешното усвояване на парите от Европейския съюз и влошават цялостната бизнес среда. Важно е това да се промени, за да може страната успешно да усвои 32-та милиарда лева европейски фондове за периода 2014 – 2020 г.

За да може бизнесът да разчита на работната ръка, от която има нужда, всички наши съграждани трябва да имат по-добър достъп до образование и здравеопазване. Въпреки че вече се направиха стъпки за реформа на образователната система, ранното отпадане от училище, особено на най-бедните, остава проблем. Младите хора, които завършват висше образование, се включват в пазара на труда по-късно, в сравнение с връстниците си в други европейски страни. В сферата на здравеопазването също има известен напредък, но достъпът до здравни услуги у нас остава органичен, парите за здраве са малко, резултатите – ниски. В условията на намаляващо и застаряващо население, не можем повече да отлагаме реформите в тези сектори.

Работата в тези области трябва да върви ръка за ръка с финансовата стабилност. За да се запази тя, България трябва да подобри още събираемостта на данъците, да противодейства по-ефективно на сивия сектор и най-вече на практиките за укриване на социални осигуровки, както и да гарантира силен и независим финансов надзор.”