Еньовден  е

Еньовден  е един от най-важните летни празници в народния календар на българина. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите.

Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. Наричан е още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Нощта срещу Еньовден е изпълнена с особена сила и тайнства. Вярва се, че в нея билките са най-лековити, затова рано сутрин на Еньовден всички събират билки, които използват за лек  през цялата година. На първо място сред тях е еньовчето, също комуника, иглика, маточина и др. От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване.

В Южна България е разпространен обичаят “Еньова буля”. В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в “мълчана вода”, покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.

На този имен ден празнуват: Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янета, Янис, Яница, Янина, Янита, Янимир, Янимира, Янислава,  Янек, Яника, Янчо, Калоян, Ина, Инка, Ива, Ивка, Ивет, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Диан, Диана, Деян и др.