Игнажден е

 Християнският празник Игнажден е в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец, който бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия. По времето на император Траян, в началото на II век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Вярва се, че от Игнажден Божията майка се е замъчила да роди своя син Христос, който идва на този свят в коледната нощ. Дните през този период се наричат “мъчници”. С празника са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.

Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване”. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството