Лазаровден

Честит имен ден на Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лъчезар и Лъчезара!
Православната църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Българският народ нарича празника “Лазар”, “Лазарица” или “Лазарова събота”. В празничния календар той е винаги в събота, една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и буенек.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често “буенек”. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички. През неделния ден- Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват.
В поморийското село Еркеч, с днешно име Козичино, този празник запазва и до днес своя автентичен вид. Всички отиват в неделя там, за да видят лазарито. Лазарките завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този обичай се нарича “кумичане” и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро. Празникът продължава докато се стъмни. В танците се включват и младежите, които до този момент се любуват на своите избраници. Предварително се определя гайдаря, а по-късно се избират и кумовете: трима напети момци, които повеждат хорото и трима на опашката. Кумовете “изтеглят” лазарското хоро по стръмния бряг към хорището, където вече се намесват всички младежи, играят се любимите хора, включително и пайдушко, с което завършва празникът късно през нощта. Лазарито в Еркеч се превръща в голям празник.