На Голяма Задушница да си спомним за починалите ни близки

Днес е голямата Задушница преди Великия пост. В съботния ден срещу Неделя Месопустна /Месни заговезни/ всички българи извършват помен в памет на мъртвите – на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името “Задушница” показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Това, което Църквата е постановила да се прави, е да си спомняме с молитва за мъртвите. Двата основни акцента тук са молитвата и споменът. Тази молитва почива на разбирането, че е единственият мост между нашия свят и другия свят. Църквата вижда онзи свят на отвъдното като нещо затворено за нас.

Молитвата е нещо, което минава през Бога и , понеже, както казва Библията, в Бога няма живи и мъртви, това е единственият начин ние да имаме някакъв досег до нашите починали близки. Това, което правим на Задушница е, че обединяваме всички наши индивидуални молитви в една обща църковна молитва за душите на нашите починали.

Молитвата е единственият начин да се застъпваме пред Бога след като смъртта настъпи. Това е нашият възможен начин да облекчим съдбата на нашите мъртви близки. Другият аспект на спомнянето, на паметта е, че чрез тази памет актуализираме личността на починалия в спомените си.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем “Бог да прости покойните ми сродници” /и споменем имената им/, този, който приема, също да се помоли за него. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души”.

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.