На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. Празникът се нарича още Поклади и Прошка. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 26 февруари

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате.” “Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица – Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват. В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка. Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка. В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив. В някой краища този огън се нарича  овратник. Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден. Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят ”царя”. Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости. През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.