Петковден е

На 14 октомври  отбелязваме Петковден. Храмов празник има днес село Козичино, общ Поморие.

Света Петка е родена  през ХI век в градчето Епиват, на Мраморно море, недалеч от Константинопол в заможно семейство, по произход българи. Още като девойка тя раздавала скъпите си дрехи на бедните, следвайки Христовата повеля за любов и милосърдие към нуждаещите се. Когато родителите й починали, тя раздала имуществото си на сиромасите и като поклонница обиколила много храмове и обители край Константинопол и Йерусалим, сетне заживяла като отшелница в Йорданската пустиня. След време ѝ се явил ангел, пратен от Бога, който й казал да се върне в отечеството и там да остави тялото си. Св. Петка се върнала в родния си Епиват и след две години починала. След време открили гроба й и видели, че тялото й е нетленно. Пренесли го в главния храм на Епиват и го положили като драгоценна реликва – край него ставали чудеса и много болни оздравявали. През 1238 г. Цар Йоан Асен II наредил мощите на св. Петка да бъдат донесени в българската столица Търново. Там те престояли два века, след което през османския период странствали през Видин, Белград и Константинопол, за да стигнат накрая до влашкия град Яш. Заради дългото пребиваване на мощите на светицата в българската столица тя започнала да се почита като небесна покровителка на българския народ – традиция, която е запазена и досега, а самата нея наричат света Петка Търновска или Българска.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народа казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.

Именници на 14 октомври са хората, носещи имената Петко, Петка,  Петя, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана,  Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.