Политиците вече превключиха на предизборен режим

Водещите политически партии вече превключиха на предизборен режим. В поведението на всяка една от тях ясно се виждат елементи, чрез които се работи за активизиране на електората за местния вот наесен. Цялостната картина е добре позната, но все пак има и някои нови краски.
Бойко Борисов и ГЕРБ взеха да се връщат към някои стари, позабравени навици, които в първия им управленски мандат бяха изключително дразнещи за голяма част от обществото. Полети с хеликоптери за сметка на данъкоплатците, рязане на ленти, битов пи ар (Борисов по анцуг на тенис-корта или пред магнолията в Банкя) и т.н. В ГЕРБ очевидно не търсят възможности за разширяване на електората си, извън онези около 1 млн. избиратели, които поне засега са им гарантирани. Дали обаче няма да загубят и част от тях предстои да видим.
На “Позитано” 20 не всичко е спокойно, но и няма нищо ново, което да не сме виждали. Новото ръководство, начело с Михаил Миков, се опитва да внесе някаква свежест в партията, но засега без особен успех. Тихата война между различните лобита в БСП стана явна, когато Румен Овчаров и сие решиха дадат генерално сражение на хората на Сергей Станишев, като на последния пленум поискаха оставката на Драгомир Стойнев като зам.-председател. Страстите се бяха нажежили до червено (какво друго да е всъщност), но към момента като че ли поутихнаха. Социалистите очевидно ще се придържат към стария си навик да подтискат вътрешните напрежения преди избори. Чудно е обаче кого си мислят, че ще излъжат. Освен себе си.
В ДПС също се активираха предизборно по добрата стара схема. България отново е държава, в която има проблеми с правата на малцинствата..Въпреки иначе прекрасния й етнически модел, който трябва да служи за пример на съседни нам страни, и за чието съществуване ДПС има огромна заслуга. Така биха могли да се обобщят речите на Лютви Местан в последните седмици.
Особено интересна е ситуацията в Реформаторския блок. Не само защото формацията в този й вид е сравнително нова, а и защото тя за пръв път влиза в изборен цикъл от положението на управляваща. Поведението на лидерите на различните партии от блока обаче продължава да бъде разнопосочно. Радан Кънев обикаля България, среща се с актива, с избирателите – реални и потенциални и т. н. От своя страна Меглена Кунева лансира кандидатурата на Соломон Паси за кмет на София, с което предизвика противоречиви коментари. Особено интересна е позицията на Местан по темата. Той критикува под път и над път реформаторите за това, че са в прегръдка с националпопулизма, но изведнъж заяви, че е готов самият той да се прегърне с тях в София, ако Паси е техния кандидат. Излиза, че евентуалното ашладисване на Паси към блока облагородява неговото грозно националпопулистично лице. Или пък просто Местан има навик да говори не от принципни, а от конюнктурни съображения.
Новият елемент в поведението на реформаторите е изявлението на Кънев, че ако парламентът не застане категорично зад реформите, то блокът може да излезе от властта и да премине в опозиция. Подобен категоричен тон доскоро не се чуваше и втвърдяването на позициите със сигурност е провокирано от наближаващите избори. Един от най-големите проблеми на Реформаторския блок е как хем да е в коалиция с ГЕРБ, хем да запази собствената си идентичност.
Коалицията с герберите обаче със сигурност не вреди толкова много на реформаторите, колкото уклончивата им позиция по казуса с кмета на Хасково Георги Иванов. Този казус е слабото място на блока още от парламентарния вот. И няма защо да се сърдят на политическите си противници, а вероятно и на някои от съюзниците им във властта, че се възползват от него, за да им подбият рейтинга.
Иначе Кънев също прибягва до пиар в стил Бойко Борисов. Играе тенис, само че не на корт, а на маса, и го прави в официален костюм, а не по анцуг. Би трябвало да знае, че не това е неговата сила. Ако не го знае би трябвало да има някой, който да му го каже.
Десницата и левицата продължават да се възползват от всеки повод, най-вече при отбелязването на исторически дати, за да се сръфат по темата за комунизма и фашизма. Помирението по тези въпроси е нещо, от което ще спечелят всички. Но поне засега няма признаци да се върви в тази посока.
Сражението на националистическия фронт става все по-ожесточено. Битката между Патриотичният фронт и “Атака” за това кой от тях е най-големият душманин на Турция навлиза в решителната си фаза. Хората на Волен Сидеров внесоха предложение за признаване на арменския геноцид и то дори бе прието от парламента, макар и под формата на арменско масово изтребление. Сега патриотите контратакуваха с предложение, за признаване на геноцида над българите в Османската империя.
Дали партиите обаче ще спрат да упражняват тормоз над интелигентността на избирателите си? Може би да, но едва ли точно на тези местни избори.

Коментар на Любен Обретенов, Клуб З