Празнуваме Андреевден

Българската православна църква почита първия апостол и ученик на Христос – Свети Андрей Първозвани.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: “Ето агнецът Божий!”. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: “Намерихме Месия!” и го довел при Христа.

Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, та слънцето да помръдва “както пиле в яйце”, всеки ден по-малко денят да се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

В народните поверия светецът се счита за покровител на мечките и на зърното. Ето защо Андреевден е известен още като Мечкин ден или Едревден, тъй като след него денят започва да нараства с едно житно зърно.

На трапезата трябва да присъства една от храните – жито, ечемик, царевица, грах, просо, боб или леща. На Свети Андрей не се работи къщна работа.

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и техните производни.