Програмата за развитие на селските райони за България в периода 2014-2020 г.

Българската програма за развитие на селските райони (ПРСР) беше официално приета от Европейската комисия на 26 май 2015 г. В неяса описани приоритетите на България за използването на 2,9 милиарда евро от публичните средства, които са на разположение за периода 2014-2020 г. (2,4 милиарда евро от бюджета на ЕС, включително 28 милиона, прехвърлени от българския пакет за директни плащания в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), и 0,5 милиарда национално финансиране).
По първата цел за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на хранително-вкусовата и горската промишленост се очаква инвестиционно подпомагане да получат около 3 500 земеделски стопанства и около 120 дружества от сектора на горското стопанство. Над 4 000 дребни селскостопански производители ще получат подкрепа, за да развият своите стопанства, а 1 630 млади земеделски стопани ще получат помощ за стартиране на техния бизнес. По втората цел за опазване и устойчиво управление на екосистемите, ефективно използване на природните ресурси, смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него, помощта за преминаване към биологично земеделие и неговото поддържане ще обхване около 46 000 ха (от които 23 000 хапо линия на преминаването към биологично земеделие). Мерките за агроекология и климат ще се прилагат на площ от 113 000 ха, а за 60 000 ха в определени зони от Натура 2000 ще бъдеотпусната компенсаторна помощ. В рамките на третата цел за социално-икономическо развитие на селските райони ще бъдат създадени над 4 200 работни места чрез диверсификация и развитие на малки предприятия, други 600 работни места – посредством изпълнението на стратегиите за местно развитие. Една трета от населението на селските райони ще се възползва от подобрена инфраструктура.
Европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони ФилХоган приветства решението на Комисията: “Радвам се, че днес ЕК одобри българската програма за развитие на селските райони. Една от силните страни на нашата концепция за развитие на селските райони е, че ние имаме основни приоритети, но всяка страна членка или регион трябва да организират програмите си така, че те да съответстват на тяхното положение. Например, българската програма има специфичен тематичен акцент върху подпомагането на малките ферми. Също така тя ще засили конкурентоспособността на секторите за производство на плодове, зеленчуци и животновъдството, както и ще отговори на екологичните изисквания с помощ за производството на екологично чиста продукция.”
Заместник-председателят на ЕК с ресор бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева също приветства одобряването на българската програма: “Чрез тези пари земеделцитеще могат да развият своя бизнес, да постигат по-добри резултати за себе си и да създадат повече работни места в селското стопанство. Специално внимание обръщаме на финансирането на малките производители, както и на младите фермери. Подкрепяме органичното земеделие, чиято продукция все повече се търси на европейския пазар и у нас. Основната ни цел е да подпомогнем производителите, но също и да има повече качествени и достъпни продукти родно производство за трапезата на българите. Очаквам тези пари бързо да достигнат до хората, за да усетят те ефекта от европейския бюджет. ”
Подпомагането за развитието на селските райони е вторият стълб на Общата селскостопанска политика, който осигурява на държавите членки финансиране от ЕС за управление на многогодишни, съфинансирани програми на национално или регионално равнище. В 28-те държави членки се предвиждатобщо 118 програми. Новият регламент за развитието на селските райони в периода 2014-2020 г. включва шест икономически, екологични и социални приоритета, а програмите съдържат ясни цели, ориентирани към конкретни резултати. Освен това за да се координират по-добре действията и да се постигне максимално взаимодействие с останалите европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), с всяка държава членка е договорено споразумение за партньорство, в което е описана нейната обхватна стратегия по отношение на структурните инвестиции, финансирани от ЕС.