Сирни Заговезни е – ден за прошка

Днес е Сирни Заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а  от утре започва Великият пост.

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.  На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове -целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате..” – “Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.  Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.