Сирни Заговезни е

На 1 март тази година православната църква отбелязва Неделя Сиропустна-празник, наричан от народа Сирни Заговезни. Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Така се поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни. На трапезата се слагат риба, яйца, всякакви млечни продукти, баница със сирене, кисело зеле без месо.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате…”, “Господ да прощава, простен да си!” е задължителният отговор.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене. Предпазващо значение имат всички действия в този обред­ – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача”.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.