Църквата “Св. Архангел Михаил” в с.Горица има храмов празник

Завършена през 1856 г., обявена за паметник на културата с писмо № 4015/ 16.12.1977 г.

Историята на църквата е следната:

През 1842г. в с.Орман/сега Горица/ пристига другоселец – Иванчо от Котел. В разговор със старейшините на българските родове той пита може ли да учи децата им, а в замяна да му платят, колкото решат. Отговорът е “ДА” – и по една крина ръж годишно на ученик.

Обучението се е извършвало в по- големите стаи на различни къщи. Изучавали се легенди и предания за българите, и християнски традиции. Три години бил учител в селото даскал Иванчо. Каква е съдбата му не се знае.

При идването на даскал Иванчо българите в с.Орман /Горица/ започнало да се изучава християнството, обединявало всички българи и естествено ги противопоставило на мюсюлманите, които имали много привилегии. Именно тогава се е решило да се построи църква.

Главните инициатори за построяване на църквата са двама от учениците на даскал Иванчо:  Тодор Пирев и Желю Топала. За кратко време издигат стените на църквата и започват да я покриват, но местните турци възразили, защото не били съгласни близо до старата им полуразрушена джамия да се изгради нов християнски храм /изт.: “Крайбрежна Стара планина”, Стоян Райчевски, 2007 г., София/

Строежът започнал през 1853 г., но бил спрян от турците през 1854 г., когато се разбрало за какво е строежът. Построеното било съборено. Предание гласи ,че тогава Михню убил една сутрин по време на пеене ходжата в Черкезката махала.

Двамата ученици на даскал Иванчо – Тодор Пирьов и Желю Топала заминали за Истанбул да искат разрешение от султана за строежа на църквата.

Тодор Пирьов, Желю Топала и Ангел Радев предвидили стая за училище в църквата.

След време разрешението било дадено и през 1856г. черквата била завършена.

Апостолът на свободата Васил Левски е идвал в с.Горица  най-малко два пъти: през 1869 г. и 1871 г.

През 1871 г. Левски идва в селото от Айтос, като “търговец на черковни принадлежности (кръстчета, икони). Той отива в църквата „Свети Архангел Михаил” и се среща с протойерей Ангел Радев (ученик на даскал Иванчо). В селото Левски остава един ден и после заедно с Ангел Радев, отиват в с.Еркеч(с.Козичино). Там Ангел Радев го представя на свещеника Петко Дойнов – син на изселилия се там орманчанин Дойно.