Юбилейна изложба на Радослав Ралев в Несебър

От дистанцията на времето е колкото лесно, толкова и трудно да се проследи и анализира нечий път, творчески и житейски .За славещия радостта Радослав /Слави/ това се отнася в още по-висока степен, тъй като той твори повече от 50 години. Посланията в неговите творби са достъпни и разбираеми и едва ли са нужни много думи, които допълнително да признават и утвърждават постигнатото от художника.

Има художници,които разрушават красотата. Нарочно. Получават видения, които ги карат да си представят, че красотата е измислена, фалшива и ненужна. Хармониите ги дразнят, а симетриите, дори онези, които са деца на природата – ги плашат. От сутрин до вечер преследват деформираните си внушения, дооформят ги и им слугуват. Има такива художници, но Слави не е от тях. Изглежда негласно се е клел да служи на Красотата. Може би защото е прекарал по-голямата част от живота си в дамско обкръжение. Познавам го от трийсетина години, но много рядко съм присъствал на конкретно сътворяване на негови творби. Виждал съм ги най-вече в завършен вид. Като художник за него може да се каже, че той никога не се съобразява с «Повелите на времето», а следва преди всичко своята си линия. За него по-важни са душевната хармония и изисканата артистичност. Той не натрапва набързо скалъпени послания или клиширани заглавия. Слави дава свобода на зрителя, защото сам умее да бъде свободен и знае стойността на свободата. Свободата като цена на една абстрактна картина, като възможност за полет на мисълта. «Свободният» Слави обаче не гони Времето, а бавно следва собствената си творческа съвест, без да се вслушва в «съветите» на властта. Съхранявайки вътрешната си цялост и в същото време продължавайки да се развива. Картините му въздействат спокойно, въпреки че зад привидното затишие на балансирана и отмерена хармония се крие духовното неспокойствие на търсещия творец. Те носят усещането, че сякаш са изградени на един дъх. Всяко петно е намерено като тон, всяка линия тежи на мястото си, всяка форма уплътнява пространството. Така привидната лекота, която излъчват платната му, е скрила зад себе си пластове на систематично и овладяно знание. По този начин той «перефразира» действителността, дава израз на трайното, значимото и извечното, в контекста на едно състояние, на една емоция. С рационална отмереност Слави «запечатва» предмети, състояния и сгъстени емоционални изблици в картините си, но никога не натрапва на зрителя посланията си. Оставя го сам да намери път към изобразеното. Остава да видим какво ще не покаже в юбилейната си изложба,чието отриване предстои в изложбената зала на Демонстрационен център – Несебър.

Максим МОМЧИЛОВ