Великоморавската мисия на Кирил и Методий за покръстването на славянските народи е най-забележителното събитие в ранносредновековния свят. Създадената от братята-първопросветители Глаголица е първата славянска, мисионерска азбука – езиковият шедьовър на Ранното Средновековие, “Божият дъжд на буквите”, както я нарича самият Константин-Кирил Философ. Това е нова епоха в човешката цивилизация и истинска революция срещу разделението, асимилацията и колонизацията на народите.
Делото на Кирил и Методий завършва триумфално в Рим през 867 година. Тогава папа Адриан ІІ канонизира глаголицата и признава славянския език като равнопоставен на свещените дотогава латински, гръцки и еврейски.
Създавайки отлично функционираща писмена система, Константин-Кирил и Методий поставят основите на една нова писмена цивилизация в Европа, променила съществено облика на цялостното развитие на европейската духовна култура.
Мъдрата политика на българските князе Борис и Симеон утвърждава славянската писменост в България, а от края на Х век тя се разпространява от България сред всички южни и източни славяни. Така на българите и на България всъщност се дължи историческата заслуга за оцеляването на славянската писменост, единствена в средновековна Европа, която се развива на език, съвременен на нейната поява.
През 1980 година Папа Йоан Павел Втори провъзгласява Кирил и Методий за небесни съпокровители и застъпници на Европа, като обединители на различните народи и с надеждата, че всичко, което разделя църквите, хората и държавите, един ден ще изчезне.
Фондация „25 века Поморие”
Илюстрации: