Спасителният бряг

С особено чувство пристъпвах през портата на входната арка на манастира „Св.Георги Победоносец” – Поморие. Идвах да изпълня едно поръчение на големия тракийски род Тадаръкови – да даря на манастира екземпляр от издадената от „Геопан“ книга „ТАДАРЪКОВИЯТ РОД – пътуване към корените”.
За ениджийци – жителите на някога голямо българско село в Източна Тракия, Поморийският манастир ще остане завинаги свято място. През страшната 1913 г., когато хиляди тракийски бежански семейства, изтръгнати из корен, пресичали българо-турската граница и търсили спасение в България, мнозина намерили в манастира подслон и хляб. Между тях са и бежанците от Тадаръковият род.
Преди няколко години, Тадаръкови помолиха д-р Вида Буковинова да опише историята на рода, за да остане за поколенията. С „Тадаръковият род” Вида Буковинова продължи най-добрите традиции на странджанското краезнание. В „Геопан” приехме издаването на книгата за начало на поредицата „Тракийските родове” от Енциклопедия „Тракия”, изследователски проект, който основахме с Ал. Фол в Малко Търново и Свиленград.
Първата книга от поредицата дава подтик, българския читател да предприеме своето пътуване към дълбоките корени на своя род и народ. Съществена част от книгата е посветена на манастира „Св. Георги Победоносец” в някогашното Анхиало – „Св. Георги“ приютява и в продължение на близо десет години помага на прокудените българи да се възправят духовно и житейски.
В манастира бях посрещнат от игумена – Н.Преосв. Агатополския епископ Иеротей, викарий на Сливенския митрополит Йоаникий. Той прие дарението на тракийският род, пред камбанарията на храма. Съобщих му и волята на рода, книгата да бъде предадена тук – след нейното постъпване в Библиотеката на Българската Екзархия в Истанбул. Димо Тадаръков вече бе изпълнил задължението.
Негово преосвещенство прие изданието с вълнение, прекръсти се, благодари и благослови Тадаръкови. В този миг усетих единството на Народ и Църква…
След повече от век, прокудените жители от Ениджия – Лозенградско, хора широко скроени, с добри души, милостиви и трудолюбиви, благодариха на Спасителният бряг, на който ги прие и възроди Българската православна църква.

ДОСТОЙНО ЕСТЬ! …

д-р Стефан Пейков,
Международен търговски и културен център ГЕОПАН