Няма как младите да останат в България, ако получават унизителни заплати

По време на обсъждането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания народният представител от БСП – лява България проф. Румен Гечев засегна темата за заплащането на учените, както и на преподавателите и изследователите във висшите учебни заведения. Той обясни, че в повечето от тях заплатите са под критичното равнище, цитира Кросс. Като пример посочи БАН, където млад учен, доктор по физика, химия или астрономия започва със заплата от 450 лв. „Не е ли абсурдно да имаме минимални заплати и скали на заплащане за учителите в начално и средно образование, а да не въвеждаме такива и за висшето?”, попита проф. Гечев и допълни, че няма друг начин за изравняване на разликите в конкурентоспособността на България и другите страни, освен развитие на българската наука и даване път на талантливи деца и учени. Народният представител е категоричен, че предложенията на левицата съответстват на практиките в ЕС. Като пример посочи Германия, където заплатите се определят от Министерството на образованието и са разделени на три равнища – млад учен – 3405 евро, доцент – 3890 евро, професор – 4723 евро. Проф. Гечев обясни, че е причислил съотношението спрямо България и тук разликите в заплатите са драстични – между 5 и 10 пъти. „Как нашите млади таланти ще останат в България, като им предлагаме унизителни заплати, по-ниски от чистачките в БАН?, попита депутатът. Той подчерта, че има и частни университети в страната, където положението не е толкова зле, но средното равнище е далеч от желаното. „В Германия студентите, които се учат в държавни университети са 95%. Само 5% са в частни университети”, подчерта той.

„Какъв е този млад учен със степен магистър?”, попита проф. Гечев, коментирайки предложен текст за обсъждане и обясни, че това е образователна степен, а научната е доктор и то го пише в закона. „Обърнете внимание и на възрастта – 5 или 10 години след завършване на магистър. Аз съм имал студенти магистър на 53-55 години, а има и още по-възрастни студенти. С този закон ще произведем магистър, млад учен на 74 години. Оттеглете тези текстове, за да не ставаме за резил”, прикани народният представител.

„Държавата трябва да се ангажира с финансирането на научните изследвания в страната”, заяви народният представител от левицата проф. Светла Бъчварова. Тя обясни, че в разглежданите предложения сега се говори за Националната програма за реформи. „В нея обаче се говори не за научни изследвания, а за иновации, които са една следваща стъпка в развитието на научните изследвания. Но условията за създаване на научни изследвания липсва”, каза още проф. Бъчварова. Тя обясни, че държавата отделя 0.3% за научни изследвания. „Приели сме, че до 2020г. те ще станат 1.5%. Нямам идея как ще се случи това”, коментира народният представител. Тя подчерта, че БСП – лява България предлага държавата да се ангажира с научните изследвания, а иновациите, в която участва бизнесът, да се реализират в практиката. „Науката сама за себе си не съществува”, уточни тя.