Вие сте тук: Начало » Актуално » Потомък на Шапкаревия род от Охрид подкрепи инициативата за Петрова нива

    Потомък на Шапкаревия род от Охрид подкрепи инициативата за Петрова нива

    petova-niva-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d1%83%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bd-%d0%b0%d0%bb-%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2Петър Мутафчиев – потомък на Шапкаревия род от Охрид и един от учредителите на Българското сдружение на родовете от Македония (БСРМ), подкрепи възстановяването на експозицията „Картографският образ на Странджанския край през вековете“, съобщават от ГЕОПАН.

    Създаването на тази забележителна колекция с ценни от историческо гледище изображения на Македония, Тракия и Странджа през вековете е резултат от усилия, положени още през 1981 година под ръководството на проф. Александър Фол (тогава председател на Общия научно-консултативен съвет на Програмата за изследване на Странджанско-Сакарския край). По-късно изложбата е показана с голям успех в Българския културен център – Дом Витгенщайн във Виена, Австрия.

    По-късната селекция, осъществена от Международния търговски и културен център Геопан – Бургас, не само съхранява първоначалният набор от карти, но и го обогатява с нови образци, а също го дигитализира. В редица представителни изложби в Страсбург, Брюксел, Истанбул, Кишинев, Сoфия, Бургас и Ню Йорк колекцията убедително представя възможностите на създадения Дигитален архив „Тракия – Геопан“.

    Идеята на възобновения проект е в местността Петрова нива в Странджа да се създаде първата картографска експозиция на открито, която да показва единството на българското землище на територията на географските области Тракия, Мизия и Македония (Именно тази идея е ръководила българите вдигнали се на повсеместно въстание в Македония и Тракия през 1903 година). Подбраните картографски изображения за Петрова нива произхождат от почти всички европейски архиви и отделни частни колекции.

    Петър Мутафчиев се доверява на специалистите на Геопан и Градския исторически музей „Проф.д-р Александър Фол“, за да направи своя избор – на Петрова нива с негови средства да бъде отпечатана и поставена първата карта, издадена на български език, озаглавена Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли, в 4 листове. Рисувал, писал и литографирал Александър х. Руссет. Страсбург, 1843“.

    При създаването й А. хаджи Руссет ползва картата на  Пиер Лапи “Генерална карта на Европейска Турция” (Karte generale de la Turquie d`Europe, Paris, 1822). Важно е да се отбележи, че при изработката на българския екземпляр картата на Пиер Лапи е обогатена и допълнена от българския й издател, което я прави ценна и до наши дни. В това ни убеждава фактът, че трудът на хаджи Руссет е използван в по-ново време при определяне на границите на Република Македония, както и за очертаване на физико-географските области Македония и Тракия.

    Идеята на Петър Мутафчиев да подкрепи експозицията на Петрова нива е в съзвучие с целите на Българското сдружение на македонските родове. Показвайки единството на Мизия, Тракия и Македония картата популяризира общото културно-историческо наследство на родовете от Македония. Несъмнено нейното представяне ще съдейства за сближаване на хората с общи родови корени от България, Гърция и Северна Македония, спомагайки за превъзмогване на наслоените различия.

    Същевременно, приносът на потомъка на Шапкаревия род от Охрид, който е бивш министър на транспорта на Р България, е и историческо припомняне за общоевропейското и геополитическото значение на коридор № 8, който свързва бреговете на Тракия Понтика с Адриатическото крайбрежие, което ясно личи на картата на хаджи Руссет.  Петър Мутафчиев се надява, че ще може да дари и на родния Охрид идентичен екземпляр на картата от Петрова нива, който ще припомня един забележителен паметник на общото българско възрожденско минало.

    Снимка: Историческата местност Петрова нива в Странджа. Въздушна снимка, Ал. Иванов. Тук ще бъде експонирана първата картографска експозиция „на открито“. Музейната сбирка се стопанисва от Община Малко Търново – Градски исторически музей „Проф.д-р Александър Фол“.

    Коментар

    Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

    *

    Горе