Астероид 2016 HO3 е името на новата луна на Земята

Американски астрономи са открили нов квази-спътник на Земята, който е започнал да придружава нашата планета преди около 100 години и ще кръжи около нея още няколкостотин.

Астероидът 2016 HO3 се смята за достатъчно стабилен и учените предвиждат, че ще съпровожда Земята поне още един век, заяви Пол Чодас от Лабораторията по реактивно движение на НАСА в Пасадина. Чодас и негови колеги са открили новата „луна” с диаметър 100 метра с телескопа Pan-STARRS докато са наблюдавали звездното небе от Хавайските острови в края на април, пише Кросс.

“Тъй като 2016 HO3 обикаля около нашата планета и никога не се отделя от нея при обикалянето на Земята около Слънцето имаме основание да го наречен “квази спътник” на Земята” – обяснява Чодас. “Например имаше друг астероид – 2003 YN107 – който се движеше по сходна орбита преди около десетина години. Но след това той напусна земната траектория. Но този спътник ще ни съпровожда още дълго време” – обяснява астрономът от Пасадена.

Астероид 2016 HO3 съвсем не е първият обект, който е станал спътник на Земята. Учените обясняват, че земната гравитация е в състояние да “улавя” орбитални астероиди, след което ги принуждава да очертават гигантски спирали около нашата планета, превръщайки ги в квази-спътници.

На астрономите са известни още 4 такива небесни тела, които са ставали временни „луни” – астероидите 2003 YN107, 2004 GU9, 2001 GO2 и 2002 AA29.

В момента астрономите работят върху изчисляване на параметрите на астероида 2016 HO3 – маса, плътност и химичен състав.

Изчисленията на Чодаса и неговите колеги са изчислили, че 2016 HO3 периодически “изпреварва” нашата планета, намирайки се по-близо до Слънцето от нея, след което преминава в сянката на Земята. Освен това астероидът-луна периодически се издига нагоре и пада надолу по отношение на еклиптиката (плоскостта в орбитата на Земята около Слънцето), като променя положението си след всеки оборот около Слънцето.

2016 HO3 и така нареченият “троянски астероид” 2010 TK7, който е своеобразен глашатай на Земята, страдат от “тера фобия” – никога не се приближават до нашата планета на разстояние по-малко от 38 дистанции от разстоянието между Земята и Луната. Едновременно с това “не бяга” на повече от 100 дистанции между нашата планета и основния й спътник.