Бъдни вечер

Днес  празнуваме  Бъдни вечер. Празникът е посветен на дома и семейството, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.  По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: “Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!” После поставя тънкия край на дръвчето в огъня – там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7 или 9 постни ястия. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.  Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият човек в дома прекадява трапезата.   Питката на бъдни вечер трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко.  На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: “Ела, Боже, да вечеряме”. В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.   От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен.  Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос.  Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче – ябълка, елха – клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва, това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.