Ден на българския археолог

14 февруари-денят на българския археолог се отбелязва от 1971 г. по инициатива на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. По традиция се откриват изложби с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.
В Поморие през последната година бяха открити културни пластове от две епохи по време на археологическо проучване. Първоначално археолозите попаднаха на некропол от епохата на Средновековието. Проучени бяха общо 30 гроба с погребален обред според християнския канон, като в запълнителя на гробните ями се откриваха отделни материали от периода Х – ХІ в.
Под нивото на некропола бяха открити градежи от късната античност (ІV – VІ в.). Става дума за помещение от сложен комплекс, с наличие на многоцветна подова мозайка, изградена от кубчета с приблизителни размери от 1 кв. см. Използвани са пет цвята. Композицията включва изцяло геометрични компоненти. Между пиластрите се забелязват триъгълници с различни цветове, а в южна и северна посока от тях се разгъват пана, ограничени от многоцветна рамка. Паната включват преплитащи се кръгове, листа, повеи, ромбове и други мотиви. Датировката на мозайката е в края на ІV – V в. Предвид откритите находки, стратиграфска позиция, начин на изработка и сюжетна композиция, може да се каже, че е създадена при управлението на император Теодосий ІІ (408-450 г.). Археологическото проучване продължи в дълбочина от още 1 м. и се констатираха структури от римската епоха (ІІ – ІІІ в.), с богата мраморна украса, архитектурни детайли и прозоречни стъкла, което свидетелства за благоденствието и високата позиция, която заема Улпия Анхиало (дн. Поморие) в системата на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Исторически музей – Поморие направи изложба през август 2015 г. с находки от проведените археологически проучвания.
На Козарева могила край Каблешково също са направени редица уникални археологически разкрития , резултат от разкопките на праисторическото селище от енеолита /V хил. год пр. Хр./. Резултатите от проучването на селището и некрополът от късния енеолит /пето хил. пр. Хр./ представят находки на амулети, направени от човешки черепи, което се е считало за форма на почит към предците. В гробове от ранния и късния енеолит са намерени глинени съдове и оръдия от мед и кремък, каменен скиптър и едни от най-големите кремъчни пластини. Разкопките от Козарева могила, илюстрират как различните домашни производства от това време се превръщат в занаяти – специализирани производства, предназначени за размяна, която е и най-ранната форма на търговията. За това свидетелстват керамичните съдове и инструменти, материалите за производството и украсата им, медните предмети, оръдията и оръжията от кремък, яспис и серпантинит, инструментите и накитите от кост, миди и мрамор, амулетите и идолите.
В селището е открита голяма грънчарска работилница с пещи за печене на керамика, пълни със съдове. Това дава основание да се предполага ранна форма на специализирано керамично производство, предназначено за търговски обмен.
През петото хилядолетие по времето на каменно-медната епоха хората, населявали района на Тракия и Долния Дунав, откриват и развиват рудодобива и металургията на медта. Тогава настъпват съществени промени в социално-икономическите отношения – появяват се бедни и богати и се слага началото на нова цивилизация.