RadioMilena.com Новините от Поморие и региона
Полъхът на модернизация през XVIII век, обхванала цяла Европа, не подминава българските черноморски градове. Започва възходящото им стопанско и културно-национално развитие. През този период и до средата на XIX век, Анхиало /Поморие/ е безспорно най-значителното селище по Южното българско Черноморие.
Добиването на сол продължава да е основен поминък за жителите на Анхиало. До нас е достигнало описание от 1862 г. на Александър Ал. Олхин, руски вицеконсул във Варна: „Главното богатство на града е неговото солено езеро. То е разположено непосредствено зад залива и е отделено от него само чрез тясна ивица земя. Езерото е много голямо и има вид на две съединени езера. Добиването на сол е монопол на турското правителство, което допуска всеки желаещ да извлича сол при условие да я продава на държавата по определена цена – две пари за ока. Държавата от своя страна пуска в продажба тази сол за 20 пари за ока. В езерото са монтирани повече от 5000 четирисаженни квадратни сандъка, в които се пуска солена вода, даваща след това богата утайка. В добра година от всеки квадрат се добиват около 3000 оки; следователно 5000 такива сандъка дават 15 000 000 оки. Настоящата година е била обилна…”
Съществено място в стопанския живот на града заема и търговията. Нейното развитие е благоприятствано от близостта на големия търговски и консумативен център – Цариград и от липсата на конкурентно пристанище по западния бряг на Черно море.
Извършва се износ на зърнени храни, вино и риба. Важен поминък за Анхиало е и скотовъдството. Тази дейност поради търговските предимства на Анхиало, има подчертано стоков характер.
Възходящото стопанско-административно развитие на Анхиало от края на XVIII и първата половина на XIX век повишава неговата международна известност и води до откриването на първото дипломатическо представителство по Южното Черноморие. През 1848 г. руското посолство в Цариград назначава Антонио Икономо за свой консулски агент в Анхиало. Тази дипломатическа агенция просъществува кратко време. Поради някой неуредени въпроси по нейния статут, тя скоро е закрита.
През последните десетилетия на XIX век в Анхиало се наблюдава тенденция към постепенно изоставане от съвременните темпове на развитие. Причините са: отказът на анхиалци да бъде изградено голямо пристанище, недопускането на чужденци да се заселят в града и да извършват търговия, изселването на близо 1/3 от населението му след Руско-турската война от 1828-1829 г.
Преселниците от Анхиало, заедно с останалите емигранти, образуват внушителни колонии в градовете Букурещ, Галац, Браила, Рени, Измаил, Кшинев, Одеса и много други селища. Едни от тях се отдават на търговия и занаяти, други на лозарство и земеделие. Някои успяват скоро да се замогнат, други измъчвани от несгоди и лишения, обръщат поглед към бащините огнища. И тръгват отново, в обратен път към Родината…
На 1 октомври 1874 г. Анхиало е обхванато от пламъци. В стихията на огъня изгарят над 550 къщи, дюкяни, складове, църкви, училища. Положението в града е особено критично – наближава зимата, а хората са лишени от покрив, храна, дрехи. Османското правителство забранява строителството до изпращането на инженер, на когото е възложено да подготви нов градоустройствен план на Анхиало.
„История на Поморие” I част
Фондация „25 века Поморие”
