Какво е мястото на ракията в традиционната култура на българина

В навечерието на Трифон Зарезан по стар стил директорът на пловдивския етнографски музей доц. д-р Ангел Янков представи в Регионалната библиотека ”П.К.Яворов” в Бургас лекция за мястото на ракията в традиционната култура на българина, за нейната употреба в различни ритуали и начините на нейната дестилация.

Българинът се идентифицира с ракията. Тази теза се оформи по нашите села и градове, след като се заговори, че е наложително да защитим родния алкохол като традиционна марка. Проучването сред народа показа, че ако македонците, сърбите или румънците ни изпреварят, това ще се възприеме като мощен удар под кръста и ще нанесе дълбока рана в националното честолюбие, сподели доц.Янков

Пиенето на ракия не е обикновен алкохолизъм. Българинът го възприема като нещо сакрално. Шефът на Етнографския музей в Пловдив Ангел Янков разказа за изследването на  приложението на този алкохол в националната култура от много години:„Нейното потребление е ритуал, свещенодействие, магия. Българинът се идентифицира с ракията. За него тя е нещо като национален маркер.”

Това до голяма степен изчиства неяснотите около традиционния характер на ракията. Първите данни за производството и по нашите земи са от 14-15-ти век. Тогава се е варяла в глинени казани. Днешните български селяни отпращат датировката още по-назад във времето.

До момента не е открит плод, от който българинът не вари ракия. Традиционните продукти, като грозде, сливи и ябълки, не са толкова интересни. В някои краища балканджиите извличат алкохол дори от дренки и трънки.

Един вид е в процес на издирване. Негов своебразен P.R. е Любен Каравелов. В „Мамино детенце” той описва казанлъшката гюловица – т.нар.„Лок марух”.
Никой не се е наел да направи каталог на видовете ракии в родината. Освен в плодовия диапазон, те се различават по подправките и по начина на варене.Самият начин на приготвяне също има различни наименования.

Варенето и употребата на ракия неизбежно водят до леки шовинистични нотки. Те обикновено се проявяват при сравнение с продукта на други балкански народи.

По време на събитието уредничката в бургаския Етнографски музей Росица Топалова представи сборникът „С перо и лист хартия край казана за ракия“ с 20 стихотворения на бургаски поети, посветени на огненото питие. Те са написани в края на миналата година по време на демонстрация на варенето на „огнената вода“ в двора на музея, който се явява и издател на малката книжка.

Максим МОМЧИЛОВ