Общините задлъжнели с 1,26 млрд. лева към хазната

Причина за отрицателното салдо са разходите, които кметствата правят по европроекти. Натрупаните неразплатени задължения към изпълнители на проекти са за 1,7 млрд. лева.

Това става ясно от официална справка на финансовото министерство, която е предоставена на бюджетната комисия в парламента, с която „24 часа” разполага.
Общият размер на общинския дълг в края на 2015 г. достига до 1 269 471 166 лв., като в него са включени и издадени общински гаранции за 1 873 242 лв., пише в справката.
Данните от нея трябва да послужат на депутатите при обсъждането и приемането на второ четене на предложените от финансовия министър Владислав Горанов промени в закона за финансово оздравяване на общините.
В него са разписани пет критерия за оценка на финансовото здраве на всяко населено място, вкл. и за създаване на населени места чрез окрупняване.
При нарушаване на три от критериите законът определя общината-нарушител като финансово неустойчива и тя може да получи безлихвен заем по преценка на финансовото министерство. Законът я задължава да изготви оздравителен план за стабилизирането си и да го спазва, тъй като, ако наруши записаното в него, финансовите инжекции от държавата се спират.
От предоставената информация се вижда, че в края на 2015 г. 20 общини са най-големите длъжници към бюджета. „Шампион” е Сливен с дългове над 20 млн. лв., а средният размер на задлъжнялост на по-малките градове се движи между 2,5-3,5 млн. лева.
Делът на техните просрочия спрямо общата задлъжнялост на всички общини се увеличава през последните 3 години от 63,30% от общите задължения през 2013 г. до 64,60% през 2015 г.
25 кметства не са спазвали фискалните правила, като най-голямо отклонение има при Рудозем, а най-малко е то при Тунджа и Доспат.
56 населени места в края на 2014 г. пък са направили разходи, които са с 15% над средния размер на техните харчове за последните 4 годни. Това според промените е един от критериите за фискална неустойчивост.
Най-значителни нарушения при този показател са на Долна Митрополия, Хайредин, Костинброд и Белоградчик.
71 общини имат просрочени задължения, които са с 5% над отчетените разходи на общината. Сред тях са Белоградчик, Стамболово, Велинград, Симитли и Пирдоп.
57 кметства пък са поели ангажименти за разходи, които надвишават с цели 50% средногошишния размер на разходите им за последните 4 години. Рекордът е на Сливен – 222,3%, и на Смолян – с 206,5%.
Цели 122 общини имат събираемост на собствените приходи под средното за страната, което е един от критериите за създаване на нова община.
Техният брой може и да се увеличи, защото в информацията изрично е посочено, че много общини не подават в срок данни за събираемостта, а други подават данни с допускани грешки. Най-често не се посочват давностни срокове за задълженията и размер на дължимите лихви за забава.
От 156-те общини, които завършват 2015 г. с отрицателно бюджетно салдо, 8 са били на дефицит в последните 3 години.
Това са Несебър, Враца, Шабла, Ловеч, Бойчиновци, Белене, Нова Загора и Казанлък.
С най-много издадени общински гаранции през 2015 г. са Столична община – с 570 млн.лв., следвана от Варна, Пловдив и Бургас, съответно с 80 млн.лв., 35 и 32 млн.лв.
Дискусия и изчистване на три спорни принципни въпроса по процедурата за финансово оздравяване иска Сдружението на общините. Това става ясно от тяхна позиция до регионалната комисия на парламента, подписано от изпълнителния директор на сдружението Гинка Чавдарова.
Първият спор е по въпроса с оздравяването на нестабилните общини с финансови инжекции. Кметовете са категорични, че това не решава местните проблеми, а и “награждава” недисциплинираните, които харчат повече и така ги симулира. Вторият спорен проблем е за справедливото разпределение на бюджетните субсидии, което е жизненоважно за 170 населени места, чиито бюджети зависят до 96% от бюджетните пари. Третият спорен въпрос е равнопоставеността между държавната и местните власти. Сдружението на кметовете смята, че законът е разписал ясни отговорности за тях при откриването на процедура за финансово оздравяване, а държавата можела да действа по преценка,цитира Кросс.