Петър Куцаров: Еркеч – непресъхващ извор на творческо вдъхновение

Всеизвестни и признати са заслугите на село Еркеч за развитие и опазване на българщината в Североизточна България. Известни са и характеристиките на Еркеч като древно българско село, съществувало по време на Първото, Второто и Третото българско царство, успяло да развие и съхрани до наши дни специфични обичаи, език, древни празници и оригинално народно творчество. При споменаване името на селото ние употребяваме за него определения като гнездо на българщината, специфична еркечка организация на охрана и отбрана през годините на турското робство, еркечки език, еркечки фолклор, еркечки хумор, еркечки закони, еркечки характер. Борбата за българска църква в селото се води през 1845-55 година. И благодарение на събития като Еркечкия Великден в най-големия по онова време български град Цариград се подготвя и разгаря Българският Великден – борба за независима Българска Православна Църква. А тя е много важен етап в борбата за национално освобождение на България. Еркеч е майка, която ражда, отглежда и разселва своите чада в цяла Североизточна България. Така селото разширява своето влияние и надхвърля ролята на регионален център на българщината.

Целта на настоящата статия е да се подчертае неотбелязаната досега роля на Еркеч като неизчерпаем извор за творческо вдъхновение и влияние на селото върху български  учени, изследователи и творци. Трябва специално да отбележа, че влиянието е двустранно. От една срана, авторите на материали за Еркеч са вдъхновени от неговата празнична система, от неговата старинност, от древния му език, от „богатството“ на еркечани. От друга страна, пишейки за Еркеч и еркечани, посочените автори допринасят за разрастването на неговото влияние и за превръщането му от обикновено село във Феномена Еркеч.

Село Еркеч носи в себе си особена привлекателност, бих казал даже любов необяснима, любов от пръв поглед. То крие в себе си онази енергия, която те поразява,  заразява, покорява и пленява. Тази енергия те прави подвластен на еркечките житейски правила, известни като Еркечки закони. Спомням си как външни хора, работили в Еркеч, обясняват на свои познати, посещаващи селото: от Бяла ряка нагоре /тоест от разклона за Еркеч от шосето Бургас-Дюлино-Варна/ не важат общоприетите, а само еркечките закони. Впрочем, еркечките закони са само неделима част от притегателната сила на селото. То като магнит привлича към себе си погледите на учени, изследователи, творци, музиканти, писатели. Тази скрита енергия, необяснима жизненост, привлекателност и възвишеност ми дава основание да нарека Еркеч не пресъхващ, неизчерпаем извор на творческо вдъхновение. Кладенец, от който черпим теми и енергия за творчество. Тоест, Еркеч се превръща в „источник приснотекущий“, както биха се изразили нашите древни предци и будители писмовници.

Еркечкото народно творчество също е оказвало, оказва и ще продължи да влияе върху българските творци. Достатъчно е да си припомним еркечката лазарска песен „Прехвръкна птичка“, музикалната обработка на Филип Кутев и текстовата на Мария Кутева. За да се избегнат всякакви внушения, че преувеличавам ролята на Еркеч и еркечани, предлагам на вниманието на читателя следващите две колонки, в които може да се прочете: в първата –обработката на Филип Кутев и М. Кутева, а редом с него – еркечкият оригинал на песента.

Прехвръкна птичка – обработка                        Прехвръкна птичка –

на Филип Кутев, текст – М. Кутева                   еркечки оригинал

 

Прехвръкна птичка през равни двори,                  Пръхръкна  хчичка пръз равни дори

през равни двори над бял трендафил.                   тойне Тудоро, тойне любе ля /припев/

Леко похвръкна тихом повика:                              Като пръхръкна и с глас повика:

-Я излез излез млада невесто.                                Я изляз, изляз булка Желязо,

-Я излез излез млада невесто,                                Хабер ти нося от съща майка,

радост ти нося, радост голяма.                               от съща майка, от същи тейку.

Златни са ниви редум класили,                              Хатър да гледаш на свекара си,

вакли овчици все са близнили.                              на свекъра си и на свекърва си,

на зълвитя си и на деверя си.

Прехвръкна птичка през равни двори,

през равни двори над бял трендафил.                   Забележка: припевът се пее

Леко похвръкна тихом повика:                              след всеки стих.

-Я излез излез млада невесто.                                Съществува и „мръсен“ вариант, който се изпълнява на Бабинден.

Както се вижда, в текста на обработения вариант ударението се поставя върху известието за добър урожай и приплод при овцете. А в еркечкия вариант преобладава битовият характер – майката поръчва на дъщерята да прави така, че младото семейство да живее в мир и разбирателство. Песента „Прехвръкна птичка“ се считаше едва ли не за лазарски, а даже и за еркечки химн. В наши дни за тази роля претендират и други еркечки песни като „Запали Рада, Радо мо“, „Де съди кадън Тудора?“, „Отсекли са, подсекли са“, „Йорго любя, Йорго“. Песента „Прехвръкна птичка“ и нейният еркечки оригинал прославят Еркеч – тя събира аплодисментите на българските и чуждестранните почитатели на ансамбъла, носещ името на своя създател.

Примерът с превръщането на еркечката песен „Прехвръкна птичка“  от локална в общобългарска не касае само тази песен. Ще посоча друга песен, свързана с творчеството на прекрасната народна певица Янка Рупкина. Представям двата варианта на еркечка народна песен „Янкин брат Янки думаше“ – „Еленка мома хубава“, която е известна в цяла България и се изпълнява на „дълга маса“. В еркечкия вариант песента е свързана с конкретен случай. Споменават се имената на големия и на малкия брат на момата, Еленка е влачена от коня до хоремага, направен й е паметник на Хорището, място за хорото, „главната“ улица на Еркеч. Читателят може да направи сравнение на текста и да се убеди, че народната певица Янка Рупкина също черпи не само вдъхновение от еркечкото народно творчество.

Редакция на Янка Рупкина:                                Еркечки оригинал:

Янкин брат Янки думаше                                    Еленка мома хубава

Янкин брат Янки думаше:                                      Еленка мома хубава,
– Янке мо, сестро по-малка,                                               тя си от нива утодя
кончето, кончето ми е зобено,                               със нейно братче Димитър.
зобено, не е поено.                                                  На ръка й синджир свързан,
Хайде да го, сестро, напоиш!                                 на синджир конче водеше.
Че стана, че стана Янка, отиде,                              Хем върви Еленка, хем преде,

изведе конче хранено,                                             хем преде Еленка, хем пее.
завърза синджир за ръка,                                        Димитър дума Еленки:
хем върви, хем върви Янка, хем пее.                    „Како льо, како Еленке,
Ах, че се конче изплаши,                                        хай мъ на конче въскачи,
право се конче изправи,                                         въскачи да се понося“.
повлече, повлече Янка хубава.                              Кога Еленка посегна
Тогаз се Янка провикна:                                        Димитър на кон да сложи,
– Къде си, братко, да дойдеш,                                конче със хурка побутна.
синджира, синджира да ми отвържеш.                 Кончето съй подплашило

Еленка е повлякло.

Еленка виком извика:

„Бате ле, бате Стояне,

къде си, братко, да дойдеш,

синджира да ми отвържиш“.

Еркечките танци също са обект на описание и изследване. Достатъчно е да посоча  заглавието „Еркèчките хорà“. Това е авторски колективен труд, посветен на  еркечките танци и хорà, поместен в книжка 8 и 9 на списание „Танцова самодейност“, 1958 година. В посоченото описание интересуващите се могат да открият интересни факти за еркечките хорà. И ако не ги знаят, могат да използват описанията за разучаване на танците. Описанието обхваща над 10 еркечки танца като пайдушко хоро, мегдански хорà, специфични танци като зълвенската, калгамачката, конската, индивидуални танци и надигравания, включително „на тоз крак най май яд“.

Да не говорим за българските изследователи на езика и фолклора на Еркеч. Тук ще спомена само имената на професорите: Любомир Милетич, Стойко Стойков, Михаил Арнаудов, Марин Дринов, В.Н. Златарски, П. Мутафчиев, Ал. Бурмов, Е. Боев, И. Дуриданов и др.; на изследователите: Георги Георгиев, последовател на Милетич, Лозинка Йорданова, братя Шкорпил, Константин Иричек, Димитър Мамарчев, Звезделин Цонев, Иван Гълъбов, Ради Стойков, М. Велева, Ж. Въжарова, Ст. Младенов и др. Всички те, а и още много други са вдъхновени от Еркеч, в една или друга степен осветяват темата Еркеч, пишат за селото и неговите жители. Не споменавам имената на известни и неизвестни автори на материали за Еркеч, чиито имена са останали в българските, турските и руски архиви. Тук не споменавам също имената на съвременни творци, които черпят вдъхновение от еркечкото битие, пишат и кино и фото разказват за еркечката празнична система. Не мога да не посоча и имената на хилядите еркечани и последователи на Еркеч, които на електронната страница на селото поместват снимки, предоставят интересни истории и разкази за своя род, за родното село и по най-различни теми, свързани с Еркеч, еркечкото битие и еркечката празнична система.

Има и още много песни-бисери в еркечкия фолклор, като „Отсекли са, подсекли са“, „Запали Рада, Радо мо“, „Де съди кадън Тудора“, „Йорго любя, Йорго“, „Надникни Радо“, „Сиви гриви гълъби“, „Радка край Дунав седеше“ и много, много други, които биха били гордост неизменна за всяко населено място. Вярвам, че те, а и още много други, ще бъдат обект на бъдещи изследвания. Защото Еркеч не е само Лазари и Колада. Посочените два празника са неделима част от еркечката празнична система, която включва еркечко своеобразно отбелязване на годата, венчавката, сватбата, раждането, погребението и цялата трудова дейност, свързана с оране, копане, косене, жътва, вършитба  и с обикновения ежедневен еркечки живот.

Скланям ниско глава пред всички творци, които са писали, пишат и ще пишат за Еркеч и еркечани, пред всички вас и с висок глас казвам: Благодаря ви мили мои! Благодаря за вашата всеотдайност! Благодаря за вашата любов към Еркеч! Нека Новата 2024 година бъде ползотворна, усмихната и благословена за вас и вашите близки!

 

Петър Куцаров