Раздават стихотворение на Христо Фотев във влака Бургас – София

Всеки пътник във влака от София за Бургас рано сутринта на 25 март ще получи лист със стихотворението:

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моя живот – моя странен
и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз – там забравям,
че съм кратък и лош – че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя – целия свят… Там в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.
(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус –
възмутителен спомен за мен.
Инициативата е на Регионална библиотека – Бургас, която по този начин отбелязва рождения ден на големия български поет Христо Фотев – 25 март 1934 г. Той е роден в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г.
Първата си стихосбирка – „Баладично пътуване“ издава през 1961 г. Дебютната му книга е много силна и веднага получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки : „Литургия за делфините“ и „Спомен за един живот“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“ .
Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!…“.Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.
Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г