Сретение Господне

На 2 февруари честваме Сретение Господне – един от 12-те големи християнски празника в годината. Той е познат още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.

Старите българи наричат празника и Зимна Богородица.

На 2 февруари народът ни чества Петльовден. Денят почита мъжката сила, майките на момчета слагат на масата петел.

Според разказите по време на турското иго еничарите минавали на този ден и отвеждали най-хубавите и най-здравите момчета. От която къща вземали дете, турците поставяли кървав знак на портата. Тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.