Честита Баба Марта

Закичването с усукани бели и червени конци за здраве в първия мартенски ден е сред най-виталните традиции, която българите споделят, независимо къде се намират по широкия свят. Това е и една от причините родните мартеници да бъдат включени в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО от 2017 година.

Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести, затова червеният конец в мартеничката символизира здравето, а белият цвят-чистотата и предвещава дълъг живот.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.

От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. “Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде” – думал ѝ свекърът. “Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!”. “Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка ѝ домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ѝ думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна “Баба Марта” и да носи само добрини на хората.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана “лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1-ви март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията”, най-вече от болести. Свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и се закачват на разцъфнало дръвче или се поставят под камък.

1-ви март е и Ден на художествената самодейност – празник, обединяващ хора с различни професии и  интереси, но всички водени от любов към изкуството. Това е празник на българския талант, на българския дух, на българската култура. Празник, толкова необходим днес за запазване на българската традиция, фолклор и бит, на българската идентичност.