2015 – Международна година на картата

Международната общност започва да разбира голямото значение на геопространствената информация за по-нататъшното развитие на човечеството. Пълноценното използване на природните ресурси, цялостното икономическо развитие, усвояването на близкия и далечния Космос, прогресът, въобще не са възможни без наличието на такъв надежден инструмент, какъвто е натрупаната геопространствена информация и картографски архив.

Именно затова в своя резолюция Регионалната картографска конференция на ООН, проведена в Банкок през 2012 г., препоръча на Международната картографска асоциация да организира Световна година на картата през 2015. Резолюцията бе приета под № 6 и включена в доклада UNRCC 2012. В нея се очертават детайлно насоките на работа на световната организация за увеличаването на полезността и общите ползи от геопространствената информация. Веднага след нейното гласуване е създадена работна група от членове на Изпълнителния комитет на Международната картографска асоциация и е установена пряка връзка на сформирания екип с администрацията на ООН.

Работната група, в съответствие с принципите на ICA, остава отворена за включване на нови членове и инициативи – една неизползвана възможност от страната ни.

Декларирано е, че дейността на работната група на ICA ще се развие в съответствие с приетите в Банкок насоки. Ще ги изброим детайлно, защото много от тях имат значение и последствия за Р. България до този момент:

• Да се насърчат географските / картографски изследвания в областта на топонимията (науката за местните наименования);

• Да се усъвършенстват функциите на картите като инструмент за именуване на местности;

• Предвидено е изработването на международни принципи за именуване на местностите;

• Местните имена – като функция на времето, през което са създадени, или тяхната свързаност в обкръжаващия свят и съвременната локална идентичност;

• Отношение на местно име и игров подход за формирането му (мотиви за именуване);

• Ролята на администрацията във формирането на местните имена;

• Местни имена – връзка и отношение с транспорт комуникации;

Без да се впускаме в подробен коментар, тази първа насока, в която ще се изграждат дейностите за Международната година на картата под егидата на ООН, ясно показва, че е необходима гъвкава и добре обмислена национална политика по лансираната глабална инициатива. Трябва веднага да добавим, че насоките на действие и техните реални резултати през 2015 г. ще имат определено отношение към страната ни.

Този наш извод се засилва и от анализа на провежданите в момента инициативи на местната администрация по Черноморското крайбрежие (за промяната и преименуването на местните наименования във Варненска и Бургаска области), които вероятно ще попаднат на вниманието на работната група на ICA, най-малко като пример.

Всичко това налага да се предприемат бързи управленски мерки за създаването на подходяща организация за активно участие на Р. България в Международната година на картата, която ще се проведе под егидата на ООН през 2015 г.

Тази препоръка се засилва и от обявеното намерение на работната група да пристъпи към изпълнение на резолюцията от Банкок и разгърне дейността си и по посока на социалните измерения на наименованията като важен елемент от картографията, и да изработи принципи за решаването на конфликти. Тя ще формира определени социални, културни и политически критерии при реализацията на наименованията. ICA има намерение да се намеси решително, както в научното познание, така и в обработката и използването на местните имена, не само в рамките на географията и картографията, а и в дейността на националните администрации.

Дейностите в тази посока ще започнат със създаването на връзка между понятията, използвани в топонимията, кодифицирани и разпространявани в карти и използването им от други науки – като антропология и лингвистика, които се позовават на описанията на картографията и географията.

За прокарването на избраната политика, ще се поощри и подкрепи създаването на национални и регионални съвети по географските имена.

Следва да се очаква, че тази политика на Международната картографска асоциация, използвайки такъв глобален програмен инструмент, каквито са международните години под патронажа на ООН, ще доведе до определена международна стандартизация на географските имена – инициатива предприета вече от UNGEGN.

Тези насоки ни карат да очакваме, че Международната година на картата през 2015 ще бъде решителна крачка към формирането на нова глобална картографска култура и нейната унификация с определени последици за страната ни. Предвижда се въвеждането на местните имена в киберкултурата, подкрепата и насърчаването в медиите за използване на проект и на топонимични файлове с данни, и налагане на местните имена чрез референтни системи, като EuoraGeoNames.

Една от основните задачи, които ICA си поставя също е създаването и разпространението на общ учебник по картография – задача, която се формира като неразделна част и главно съдържание на т.н. Международен ден на картата. Поставя се и целта, той да бъде приет за употреба от учениците и широката общественост, като ги обучи на знание и умение за неговото използване и създаването на нови карти и географска информация.

Предвижда се първото издание на учебника да бъде в електронна версия, за да може да бъде изтеглен незабавно от интернет страницата на ICA и на тази основа с лекота да се компилират на съответните национални езици местни издания.

Не на последно място, работната група си поставя задача – създаването на планове за национални дейности и установяването на национални контакти.

От изброеното съдържание до тук, става ясно следното:

1. През 2015 година, под егидата на ООН ще бъде проведена глобална Международна година на картата, която ще обхване – чрез администрацията на ООН голям брой страни – членки на световната организация, между които и Р. България.

2. Голяма роля за създаването на националните планове ще имат, както правителствата на съответните страни – членки, така и националните представители в Международната картографска асоциация – в нашия случай – Българската картографска асоциация.

3. Следва да се очаква, че всяка от страните от нашия регион, възприемайки традиционно картографията и геопространствената информация като проверен традиционен инструмент за защита и легитимиране на своите интереси, ще приемат свои национални планове за дейности, които ще конфликтуват. Същевременно следва да се очаква конкурентност при осъществяването им, използването на външно-политическа аргументация и пропаганда, особено в страни като Македония, Турция и Румъния, които дадоха няколко лоши примера през 2013 г. в тази насока.

Тези очаквания ни карат да препоръчаме изпреварващото разработване и приемане на национален план на Р. България за участие в Международната година на картата – 2015, с привличането на възможния брой участници и партньори в него, и създаването на принципа на публично-частното партьорство на Координационен съвет за неговото изпълнение, под председателството на Министъра на външните работи.

 

д-р Ст. ПЕЙКОВ – Член на Българска картографска асоциация

Аналитична справка за Международната година на картата – 2015, публикувана в страницата на БКА (BULGARIAN CARTOGRAPHIC ASSOCIATION)