Отворено писмо на Тони Димитрова

Злото властва там, където доброто бездейства! За тази мисъл се сетих, когато прочетох отвратителните думи на Деян Неделчев (Икебаната) за починалата Ана Мария Тонкова.

Не че се имам за представител на второто, но не мога да съм безучастна, когато чувам какво се лее от устата на един певец! А казват, че който пее зло не мисли!

Боже, каква заблуда! Не мога да намеря точната дума, за да определя кое е по-вярното – падение, погнуса или възмущение.

Колко трябва да си изпаднал, за да раждаш песни като „вселенските хитове“ „Съчки“ и тем подобни, след като си пял поезията на Евтим Евтимов?

Колко трябва да си изпаднал, за да правиш и долнопробни клипове към всички тези отвратителни неща, които не мога да нарека песни по никакъв начин и колко трябва да си изпаднал, за да твърдиш, че всички харесват тези неща и даже, че те обичат?

Да не виждаш разликата между присмеха и възхищението.

Не за това обаче са моите мисли.

Падението е въпрос на избор, мъртво родените му плодове ще горчат основно на своя автор.

Но когато този автор грозно се напъва и ражда злоба, и замерва със роденото от него един отишъл си човек, без да му мигне окото – това вече не се търпи.

Нямаш ли страх от Бога, Деяне?

Ана Мария Тонкова вече не може да ти отговори и защити, но даже и да можеше, най-вероятно щеше да го направи по деликатния си начин.

И ти пак нямаше да я разбереш!

А за децата и близките й помисли ли?

Щом тя ти е виновна за всички тези беди, защо не звучиш и от другите радиа? Защо нямаш концерти, участия и т.н.

Как от певец с възможности и хубав глас се превърна в жалък палячо?

Има по-страшни неща от рака – те са присмех и презрение!

Знам, че сега ще ми отговориш с хули и плювни, ще изтъкнеш огромния си диапазон, ще се опиташ да ме уязвиш – я за килограмите, я за професията, те и обидите ти са едни и същи. Но отровата ти няма да ме стигне, защото освен октави в гласа, на певеца му трябва и поне октава душа! А твоята я няма! Дано един ден си дадеш сметка за всичко, което изпя и изговори!

Вече си известен Деяне, мнооого известен! Пей в своя хор от съмишленици, радвай се на ласкателите (присмехулници) и дано някой от тях се сети и да те стопли! Защото преди всичко си жив човек!

П.С. Колеги, защо мълчите толкова оглушително?