Вие сте тук: Начало » Toп новини » Картини на именити български художници са изложени в ГХГ „Д.Стоев“ в Поморие

    Картини на именити български художници са изложени в ГХГ „Д.Стоев“ в Поморие

    kartini1През 1924 г. във вестник „Слово“ Сирак Скитник пише “Към края на войната и след нея у българите се събуди странен интерес към книгата и картината. Изложбите бяха масово посещавани. Някаква духовна жажда сушеше изморените от продължителния ужас на войната лица”. В зората на българската държава в шуменския край изкуството се развива с изключително бързи темпове. Създава се художествена галерия – културен институт с интересна история. Причината за създаването ѝ е, че в Шумен са родени едни от най-значимите имена в българското изкуство –  Никола Михайлов, Елена Карамихайлова, Христо Казанджиев и други. Част от платната на тези именити българи са изложени в  ГХГ “Дечко Стоев” –Поморие.

    Художникът със световна слава Никола Михайлов /1876-1960/, ученик на Мърквичка,  завършил  Академията за изящни изкуства – Мюнхен. По-голямата част от живота му преминава в Германия. Бил е придворен художник на цар Фердинанд. Рисува портрети на редица видни личности – Мусолини, Ротшилд, Гьобелс, Фердинанд и др.

    Една от първите жени художнички Елена Карамихайлова /1875-1961/, завършила Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Тя е сред художниците, поставили началото на импресионизма в България. Несравним майстор на женския портрет.

    Христо Казанджиев/1878-1952/  е един от основателите на Дружеството на севернобългарските художници през 1919 г.  Възпитаник на Академията за изящни изкуства – Мюнхен

    Изложбата в Поморие е подредена, с любезното съдействие на ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, от чийто фонд са предоставени картините.

    Експозицията “Импресионизма в България – началото” е отражение на един от най-важните етапи в съвременната ни култура и изкуство. С картините е показано влиянието на родните художници, завършили европейски художествени академии и привнесли в България част от европейската култура в годините след Освобождението.

     

    Коментар

    Вашия имейл няма да се публикува.Задължителни полета са отбелязани с * *

    *

    Горе