Българска скулптура в надпревара между два френски града

Българският скулптор Живко Седларски, чиято скулптура„Сирена” стои пред Грандхотел Поморие, е избран от старинния град Фужер в областта Бретан, Западна Франция. Именно негова скулптура участва в надпреварата с намиращия се наблизо град Лавал. От години двете живописни градчета се съревновават за по-добра визия и повече атракции за своите жители и гости. Местната управа на Фужер избра една от скулптурите на българския автор Живко Седларски за атракция на градския парк. Ефектната скулптура – дърво от стомана, високо 3,5 метра привлича вниманието и любопитсвото на всеки, който мине покрай него. Гигантското дърво е най-интересно вечер, когато го осветяват специални прожектори. Творбата е създадена преди три години и има интересна история, свързана с местния Лесотехнически лицей. Завършващите тогава ученици, които в последната година изучават и изобразително изкуство, са участвали в процеса по създаването на скулптурата. Тяхна е идеята колосалното дърво да бъде червено, за да контрастира с фасадата на лицея в бяло и синьо. След като три години творбата вдъхновява учениците от лицея, днес вече радва жителите и гостите на Фужер в сърцето на парка.

Стоманените дървета на скулптора Живко Седларски, който от 27 години живее и твори във Франция се появяват на кръстовища, в обществени и частни паркове и пространства. Над 10 са дърветата му от метал, високи над 3 метра. А по-малките, с височина от 27-30 см. до 1-3 метра са над 30. Най-високото дърво, създадено от автора, с височина 6,5 метра се намира в Лион.

През последните десет години творецът създава скулптури на женски фигури в рокли. Повечето от тях красят галерии и открити пространства в различни държави по света, дори в Китай. В България могат да се видят две от ефектните „метални” рокли на скулптура. Рокля „Сирена” пред Грандхотел Поморие и „Бягаща по вълните” в парк „Изгрев” в Бургас.

Живко Седларски е роден в Елхово през 1958 година. Завършва Националната Художествената академия, но истинската школа за него е ателието на баща му – художникът Кольо Седларски, който първоначално твори в Сливен, а по-късно в София.