Ден на християнското семейство

На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство. От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби.

Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство и младежта. Тук отново се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител. След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била “дадена” на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на празника, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.

На този ден цялото семейство влиза в църквата , за да отдаде почит на всички християнски ценности.

Според народната традиция се прави курбан от кокошка или овен, а на трапезата присъстват още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделя от всичко по малко и го поставя в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите “Радвай се, стопане! Весели се, къщо!

Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите “Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш”. И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.

Една тракийска притча разказва как Стопанина на къщата я обрича както на добро, така и на зло. Той се крие невидим, но се явява в сънищата или като змия вкъщи. Дедите ни са я предавали от поколение на поколение, обръщайки се към своите наследници с думите: “За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме!”

Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме. 21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас. Семейството е ценност, съумяла да съхрани народността и духовността ни през годините, затова го посветете на най-близките си хора и се заредете с много, много любов.