Започна Страстната седмица

Започна Страстната седмица (наричана още Седмица на страданията). Църквата я нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос – Неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда, Велики четвъртък и Велики Петък. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Седмицата завършва с Великден.
Велики понеделник
Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не пазар.
Велики вторник
Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда
Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирó.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Исус Христос. Тогава Юда Искариотски отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника.
Велики четвъртък
На този ден се провежда Тайната вечерята Христос е измил краката на апостолите и казал: ”не дойдох да служа, а да послужа”. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Според традицията се боядисват яйца. Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.
Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Разпети петък
Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.
Велика събота
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Исуса Христос и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
Неделя – Великден
В последния ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение, тогава приключват страданията на Исус.
Според Църквата Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Първи виждат празната гробница на Исус Христос жените мироносици. Според евангелските разкази ангел им благовести: “Зная, че търсите разпнатия Иисуса няма Го тук: Той възкръсна!”
Мария Магдалина с ужас съобщава на апостолите Петър и Иоан. Те идват след нея на гроба и виждат, че той е празен. В недоумение се връщат в Иерусалим. Мария Магдалина обаче остава при гроба и вижда два ангела в бяло одеяние, а след това и Самия Господ Иисус. Отначало тя не Го познава, но като чува гласа Му, хвърля се в краката Му и казва: “Учителю” . Господ й казва: “Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си: но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“. Дохождат на гроба и другите жени мироносци. Виждат ангел, седящ върху камъка от вратата гробни и в недоумение слушат благовестието му за възкръсналия Господ. На връщане те срещат възкръсналия Спасител, Който ги поздравява: “Радвайте се!”. В същия ден Господ се явява на Лука и Клеопа, които отивали за Емаус. После Господ се явява при затворени врати на апостолите в Сионската горница, без Тома. След седем дни Той се яви на единадесетте.
Църковната службата започва през нощта в събота. След полунощ в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
Първите три дни – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер.
През четвъртия ден, на Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
През петия ден, на Велики петък – Разпети петък се ходи на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
През шестия ден, на Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. На този ден също е разрешено боядисването на яйца.