Коментарите в сайтовете могат да бъдат инкриминирани

Вече е ясно: оттук нататък всеки хейтърски коментар,може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови Голямата камара на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург. За писанията по форумите носи отговорност медията, която им осигурява платформа. Това решение на ЕСПЧ беше взето още през 2013 год., но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В средата на миналия месец обаче то бе потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил.
Казано с други думи,форумите на онлайн-медиите и обикновените сайтове подлежат на инкриминиране.От друга страна,една част от защитниците на свободата на словото могат да се почувстват засегнати.Но вече е ясно: ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал. Какъв всъщност обаче е проблемът с форумите на онлайн-медите? Повечето онлайн-медии и обикновени сайтове създават т.н. контролирано коментиране. Всеки форумец трябва да се регистрира. Досега регистрациите бяха проформа. Пишеш фалшив мейл и регистрацията е реална. Това, което трябва да се промени е, да се създаде форма за реална регистрация.Да се посочва реален мейл, на който да се получава ключ, посредством който да осъществява логването в даден форум. Така ще се контролира кой пише. Във всеки един момент по реалния мейл и IP-адресът ще е ясно, кой стои зад даден пост. И това е най-обикновеният начин за контрол.Защото хейтването все повече се превръща в същностна черта на един или друг полуграмотник, предпочита се писането на небивалици и обиди, защото това остава анонимно, за разлика от печатните медии. И една реална регистрация може да промени това, защото всеки ще знае, че е откриваем и носи отговорност за онова, което е написал. Разбира се, че трябва да има контрол.Но не физическият достъп до коментари трябва да се атакува, а анонимността в коментирането. Колкото по-малко анонимност се акумулира, толкова повече отговорност ще се проявява. Решението на ЕСПЧ по естонското дело „Делфи” обаче може да се квалифицира и като покана за автоцензура.
Максим МОМЧИЛОВ