Празнуваме Атанасовден

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. Роден в Александрия (Египет) в семейство на бедни християни. Получил добро образование. Участвал в Първия Вселенски събор, където е показал  защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Заради вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия така настоявали да се върне епископът им, че императорът се опасявал от бунт и се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал на 2 май 373 година.

Според българските представи двамата братя  Антон и Атанас са ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Българите наричат Атанасовден “сред зима”, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: “Иди си, зимо, идвай лято!”

В народните поверия на Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз и най-вече свинско с бамя.

Честит имен ден на Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска,Нася, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска!