Рождество Христово

Рождество Христово е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него се чества рождението на Сина Божий Иисус Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука, 2 глава: “А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.”

Рождество Христово /Коледа/ се отбелязва на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

Празникът Рождество Христово  в Поморие започна със Света литургия, оглавена от Н.Пр. Агатополски епископ Йеротей. С благословението на Негово високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий на Рождество Христово Негово преосвещенство Агатополски епископ Йеротей  оглави Св.Литургия в Храм “Рождество Богородично”  в град Поморие, която започна в 09.00 часа. Програмата продължи с рождественски концерт “Бог се роди” на Дамския църковен хор “Благовестие” в храма.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

В България празникът Рождество Христово започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола “коля”, нали за празника се коли прасе.

Честит имен ден на всички носещи имената Христо, Христина, Младен, Радомира, Радомир, Радослава, Радослав, Радостина, Ростислав, Ростислава, Радостин, Радин, Радина, Емил, Христофор, Христомир, Емануил и други производни с пожелание за здраве и благополучие!

 

 

 

!