Стоянович: Нужна е адекватна система за финансиране на активните читалища

Смисълът да си главният администратор в българската култура е в това да даваш решения с визия, а не само да скалъпваш сборът на 1 и 1 да прави между 2 и 2,5″. Това заяви пред БНТ министърът на културата Петър Стоянович. Той се спря на няколко проблема, които се нуждаят от кардинален преглед, за да се постигне исканият от обществото ефект от тях – читалищата, регулирането на дейностите по отношение на културното наследство и националната стратегия в областта на културата.

„Българското читалище е гръбнакът, върху който се изгражда Възрожденска просветена България. То продължава да бъде смесица между олтар и свещена крава, но рано или късно всеки олтар има нужда от поддръжка”, коментира министър Стоянович. Според него и държавата, и общините се нуждаят от преценка за ефективността от работата на читалищата и за ролята им в културния, интелектуалния и социален живот на съответното населено място. „Един обективен национален преглед ще ни позволи да финансираме адекватно по-активните и перспективните читалища. Самата система трябва да бъде модернизирана и да й се даде нов тласък”, каза министърът.

Съставянето на голяма работна група за готвените промени в Закона за културното наследство той обясни с проявения интерес от много обществени групи и желанието за прозрачност. „Моята гледна точка при съставянето на работната група, за която сега ме обвиняват, че включва много хора, е че винаги, когато се обсъжда нещо, то трябва да бъде поставено толкова прозрачно и ясно на масата, че да не поражда съмнения за задкулисие. Разбира се, че е най-лесно да събера 10 човека, които ще седнат и ще напишат корекциите в този закон за един месец и това ще е по-бързо, отколкото ако го въртим в барабана на обществената пералня. Но е по-добре нещата да са малко по-бавни, но видими”, посочи д-р Стоянович като обясни, че в работната група са включени около 70 човека – експерти и почти всички предложени представители от гражданските организации.

По думите му, с промените в закона трябва да бъдат решени няколко проблема. Първият е за опазването на културното наследство. Петър Стоянович припомни, че България е на трето място в Европа по историческо и културно богатство след Италия и Гърция, а режимът на регулация на този сектор е в пъти по-слаб и либерален отколкото в двете държави. „Няма как да си позволим да оставим каквато и да е скрита или явна форма на иманярство”, заяви той. По отношение на съвременното изкуство д-р Стоянович се обяви за привърженик на облекчаването на регулациите. „Смешно е картина на 5-10 години да минава през система на внос-износ като за Панагюрското съкровище. Това е абсурдно и архаично в един глобален свят”, коментира той. По думите му, другите промени в Закона се отнасят до статута на Института за опазване на културното наследство, който би трябвало да се преформулира и да му се дадат други функции, „за да не се гледа на него като на Светата инквизиция”. Необходимо е и да се намери адекватен начин да се съхрани старият сграден фонд в градските части.

По отношение на готвената стратегия в областта на културата, министър Стоянович изрази задоволството си, че тя се работи от неправителствения сектор, но подчерта, че е важно да бъде съчетана с възможностите на бюджета. Очакванията са в началото на 2014 г. да започне общественото й обсъждане. Според д-р Стоянович е важно в нея интересите на културата и българската идентичност да се преплитат с тези на икономиката и туризма. „Задължително е, според мен, да имаме културно представителство в САЩ или в държави, населени напоследък с българска диаспора. Има търсене на курсове за изучаване на български език и ние не можем да ги осигурим, защото статутът им не е уреден. Това са интереси, които се преплитат с тези на икономиката и туризма. Трябва да имаме представителства, в които те са ясно обвързани и концентрирани”, заяви министърът на културата д-р Петър Стоянович./КРОСС/