51,4% са подкрепили Ердоган

Инициаторът и главния бенефициент на турския референдум Реджеп Тайип Ердоган обяви победа. 51,4%  от гласувалите на референдума са подкрепили  предложенията на Ердоган. Опозицията иска ново преброяване.
В Турция приключи националния референдум за одобряването на пакета конституционни промени, предвиждащи преход на страната към президентска форма на управление. По-рано измененията бяха одобрени от парламента и държавния глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган – това направи възможно инициирането на референдума. Не всички в парламента обаче подкрепиха промените. Лявоцентристката Републиканска народна партия (РНП) и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) се обявиха против реформите, мотивирайки се с това, че Ердоган иска да постигне чрез тях еднолична власт в страната.
Партиите, които подкрепиха президента – центристката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и националистическата Партия на националното действие заявиха, че президентската форма на управление ще помогне на Турция бързо да реагира на външните заплахи, включително на терористични нападения, а също така ще стабилизира политическата система на властта и ще се избегне постоянна ротация на коалиционни правителства.
Съгласно пакета конституционни промени се предполага, че властта в Турция ще бъде съсредоточена в ръцете на държавния глава. Поради това ще бъде премахнат премиерския пост. Правомощията на президента ще бъдат сериозно разширени. Той ще може еднолично да назначава вицепрезидента, министрите и високопоставени държавни служители. Нещо повече, държавният глава ще може да взема решения за създаване, разформироване, даване на правомощия и отговорности на министерствата, както и да формира тяхната структура. Промените ще му позволят и въвеждането на извънредно положение в страната без предварително съгласуване с парламента.
С това президентските правомощия не свършват. Той ще може да издава закони и укази без участието на законодателния орган. Народните представители ще могат единствено да анулират дадени закони.
Парламентът също няма да бъде подминат от промените. Местата в него ще бъдат увеличени от 550 до 600. Ще бъде свалена и минималната възраст на депутатите – вместо 25, тя ще бъде 18 години. Освен това лице, назначено в парламента от президента няма да има нужда да напуска редиците на своята партия.
Ще има поправки и в изборните правила. Президентът и парламентът ще бъдат избирани за петгодишен мандат. Държавният глава ще има право само на два последователни мандата. Решението за провеждане на повторни избори ще бъде в правомощията и на президента, и на парламента. Изборите за законодателна и изпълнителна власт ще се провеждат в един и същи ден, пише Фокус.
В случай, че официалните резултати потвърдят окончателно предложените промени, те ще влязат в сила след изборите, които според резултатите от референдума трябва да се проведат през ноември 2019 г.