Димитровден е

На 26 октомври  отбелязваме Димитровден.

Свети Димитър Солунски  е роден през 3 в. в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкулий възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра.

Император Максимилиан поискал от него да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие през 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на Св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

Според народните вярвания от Димитровден започва зимата

Народна поговорка гласи: “Георги носи лято, Димитър – зима”. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година

Ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърлят в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома – добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

Трапезата на Димитровден трябва да включва курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка – ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Честит имен ден на всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните производни!