54 години несебърски вестник

Пиша.Пиша,че пиша.Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша. И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша, че пиша.
Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек в продължение на близо 30-тина години се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността” на героя на Елисендо. Вероятно това се отнася и за десетките, а в определени периоди и стотици автори, намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 1911 на “Слънчев бряг прес”-негов първоприемник от 25 април 2002, който ще бъде на вестникарския пазар в началото на следващата седмица.
Очакванията към вестника, възникнал като партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.
Партийната пропаганда и агитация са робували на добилата популярност максима на Гьобелс, че една лъжа повторена 1000 пъти, може да се превърне в истина и да се възприема като такава.
Това е било постигнато в Германия.По-късно е било осъществимо и в нашенски условия,когато партийната върхушка е налагала слушането на едно радио и четенето на един вестник,при положение,че телевизионният ефир е бил дефицитен за несебърския регион.
На медийния пазар днес обаче броят на вестниците, радиата и телевизиите е трудно изброим и гьобелсовата максима губи приписваната й значимост. Тя е неприложима.
Потребността от общуване с пресата обаче си остава. За да контактува с печатното слово обаче на човек са нужни не само грамотност, а и утвърдени навици на четене, произтичащи от определена степен на интелектуално развитие, склонност към размисъл,съждения, за да се следи логиката на печатния текст.
И още нещо,четенето не може да бъде вторично занимание, каквото е слушането на радио, нито пък пасивно възприятие, както често се отнасяме към предаванията в телевизионния ефир. Тъкмо обратното.То предполага съсредоточеност, собствени интелектуални усилия, мисловно и емоционално съпричастие ,за да бъде разбрано, осмислено, прието или отхвърлено съдържанието на публикуваното.
Въпреки че, редовните контакти с вестника изискват и повече средства /в сравнение с безплатното слушане на радио и гледане на телевизия/, аудиторията на “Слънчев бряг прес” не само се запази през последните десетина години,но бележи и ръст. И в следващата година вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият, спазвайки кредото: „Никому в угода, на никого напук”

Максим МОМЧИЛОВ